Мей поела същата пътека, по която ги видяла, че тръгнали. Но след малко пътеката се изгубила. Момата се озовала всред глуха и страшна гора. Наоколо било тъмно. Клоните на дървесата се преплитали. Гората била много гъста. Между стъблата пълзели къпини и други бодливи растения. Девойката си издраскала ръцете, нозете и лицето. Дрехите й станали на парцали. Ала Мей била упорита. Тя вървяла, без да се отчайва. Най-после съгледала сред дърветата и храстите черните стени на полуразрушения замък.
И над нея почнали да се въртят гарваните и враните. Отначало техните тревожни писъци я смутили и дори поуплашили, но когато видяла, че птиците се въртят около нея и я гледат жаловито, станало й мъчно за тях. Момата разтворила чантата с храната, разчупила два големи хляба и взела да ги троши. Птиците се спуснали да кълват трохите, като надавали радостни писъци. Един едър гарван кацнал на рамото на Мей, па й казал с човешки глас:
— Бъди благословена, добра девойко! Ти ни направи голяма добрина, като ни даде да се нахраним. Ала още по-голяма добрина ще направиш на господаря ни, ако не се побоиш да влезеш в замъка и да отървеш рицаря от магията.
Момата тръгнала към развалините. Над нея се спуснали две свраки и една врана, които грачели зловещо и се силели да я клъвнат по лицето. Дори враната се хвърляла право към очите й — да ги изкълве. Мей се бранела с кърпата си, но това не помагало. Ала другите врани и гарвани се нахвърлили върху злите птици и ги пропъдили надалече.
Девойката стигнала до замъка. Когато чула скръбните писъци на бухала, сърцето й се свило от жал.
И тя влязла в големия чертог. На прозореца стоял бухалът и продължавал да стене. От очите му капели едри сълзи. Момата се затекла към него, почнала да го гали и нежно да му говори:
— Клето бухалче! Защо плачеш и въздишаш? Кажи ми, ако можеш да говориш! Всичко съм готова да направя, за да ти помогна.
Едва Май изрекла това, разнесъл се оглушителен трясък, земята се разтърсила. Стените на замъка се разлюлели.
Бухалът изчезнал, а пред момата се явил отневиделица хубав мъж, облечен в дрехи от свила и кадифе. Той и се поклонил любезно, хванал я за ръка и рекъл:
— Благодаря ти, скъпа девойко, че ме отърва от магията. Едничка ти доказа, че ме обичаш. Желаеш ли да ми станеш съпруга?
— Желая — отговорила срамежливо Мей. — Но къде са ония, които бяха мои господарки?
Рицарят се понамръщил, като чул тоя въпрос:
— Те се отнесоха към мене с омраза, подигравки и презрение. Но аз бях заслужил това, защото по-рано се отнасях също тъй към околните. Твоите господарки бяха превърнати на птици. Сега обаче магията се развали и те са приели навярно отново човешкия си вид.
И наистина не само трите жени, а и всички придворни и слуги на рицаря били станали отново хора. Замъкът добил също по-раншния си изглед.
Рицарят се оженил за Мей и заживял щастливо с нея. Той не бил вече зъл. Напротив, по-добър от него нямало вече по цялата земя. Господарките на Мей, разкъсвани от завист, напуснали замъка опозорени, макар че момата ги канила да останат и да заживеят при нея.