Двамата тръгнаха към вратата.
Фогърти се надигна от стола и каза:
— Нали знаеш, че си се запътил към смъртта си.
Без да се обръща назад, Боби отвърна:
— На мен пък ми се струва, че вие сте сторили същото още преди години.
Двамата с Франк излязоха под дъжда. Докато се качат в колата, се измокриха целите.
Боби седна зад волана и погледна часовника си. Оставаха по-малко от осем минути.
Зачуди се защо повярва на Канди, че ще спази петнайсетте минути, защо е толкова уверен, че лудият още не е прегризал гърлото й. После се сети какво му беше казала веднъж: „Скъпи, докато дишаш, любимата ти ще живее.“
Канавките преливаха. Внезапен вятър понесе косо дъждовните струи и ги превърна в сребърни нишки.
Докато се движеха по измокрените от бурята улици и завиха на изток по Пасифик Хил Роуд, Боби обясни на Франк как чрез саможертва може да отърве света от Канди и да прекрати злото, произлязло от майка му — също както се бе опитал, но не беше успял, с вдигането на брадвата срещу нея. Идеята беше съвсем проста. Повториха я няколко пъти, въпреки че имаха само няколко минути, преди да спрат пред ръждясалата желязна врата.
Франк не отговаряше на казаното от Боби. Не беше ясно дали е разбрал какво се иска от него и дали изобщо е чул. Гледаше право напред с отворена уста. Главата му от време на време се люшваше в такт с чистачките, сякаш Франк се взираше в полюшващия се на златна верижка кристал на Джаки Джакс.
Излязоха от колата, минаха през портата и стигнаха до жалката къща. Оставаха по-малко от две минути до определения краен срок. Боби беше принуден да продължи, осланяйки се само на вяра!
Когато Канди я доведе в мръсната кухня, хвърли я на един стол до масата и я пусна, Джули веднага бръкна под кадифеното сако за револвера в кобура под рамото. Канди обаче се оказа прекалено бърз и го дръпна от ръката й, като й счупи два пръста.
Болката беше непоносима и засилваше неприятното усещане от охлузената шия заради безмилостното му отношение в дома на Фогърти, но Джули нито извика, нито се оплака. Напротив, щом похитителят й се обърна с гръб, за да хвърли револвера в по-далечно чекмедже, тя скочи от стола и хукна към вратата.
Канди я хвана, вдигна я във въздуха, завъртя я и я тръшна на кухненската маса толкова силно, че тя едва не припадна. Приближи лице до нейното и изсъска:
— Сигурно ще си вкусна като жената на Клинт. Иска ми се цялата жизненост във вените ти, цялата ти енергия да бликнат в устата ми.
Опитите й да се съпротивлява и да бяга се дължаха едновременно на смелост и на страх, породен от преживяното дематериализиране и повторно материализиране. Искаше й се това никога вече да не се повтори. Сега страхът се удвои, защото устните му се доближиха на един-два пръста разстояние от нейните и смрадливият му дъх опари лицето й. Неспособна да откъсне поглед от сините му очи, Джули си помисли, че Сатаната има точно такива очи — не тъмни като греха, не червени като пламъците в ада, не изпъстрени с точици, а поразяващо и красиво сини и все пак лишени от всякаква милост и състрадание.
Ако цялата човешка жестокост още от незапомнени времена можеше да се концентрира само в един човек, ако цялата кръвожадност, насилието и грубата сила на човешкия род можеха да се въплътят в една чудовищна фигура, сигурно тя щеше да прилича на Канди Полард тъкмо в този миг. Когато накрая той се дръпна от Джули като навита на кълбо змия, неохотно отказала се от намерението да нападне, смъкна я от масата и пак я тръшна на стола, Джули се сви от уплаха може би за пръв път през живота си. Знаеше, че при по-нататъшна съпротива той веднага ще я убие и ще изпадне в канибалски изстъпления.
Следващите му думи я поразиха:
— По-късно, когато свърша с Франк, ще ми кажеш откъде Томас се бе сдобил със своята сила.
Джули бе толкова уплашена от него, че с мъка проговори.
— Сила ли? Какво искаш да кажеш?
— Той беше единственият извън нашето семейство. Наричаше ме Лошото нещо. И все се мъчеше да ме следи телепатично, защото знаеше, че рано или късно моята и твоята пътека ще се пресекат. Как имаше такива способности, след като не беше роден от девствената ми майка? После ще ми обясниш.
Джули седеше потресена. Нямаше сили да се разплаче или да се разтрепери. Като че се намираше в центъра на урагана, където цари измамно спокойствие. Държеше ранената си ръка с другата и се мъчеше да осмисли чутото. Томас? Надарен със свръхестествени способности? Не излизаше ли, че въпреки непрекъснатите й грижи за него, донякъде също се е грижел за нея?
От предната част на къщата дочу странен звук. Миг след това една през друга в кухнята влетяха най-малко двайсет котки.