Това беше един от най-основните и свещени дългове на добрите приятели и на семейството: да поддържат пламъчето на паметта, за да не бъде смъртта пълно изчезване от света. В известен смисъл мъртвите продължаваха да живеят, поне докато за тях си спомняха живите, които ги бяха обичали. Спомените бяха важно оръжие срещу хаоса на живота и смъртта, осигуряваха приемствеността между поколенията и утвърждаваха реда и смисъла.
Музика, вятър: братята се върнаха след нова поредица бързи разпадания и повторна материализация. Вече представляваха едно същество с чудовищна биология. Тялото бе гигантско, над два метра и половина, едро и приведено, защото бе събрало плътта и на двамата братя. Единствената глава изглеждаше кошмарно: кафявите очи на Франк бяха силно разместени, между тях, на мястото на носа, зееше отворена уста, а още една прорязваше лявата буза. Два измъчени гласа изпълниха кухнята с писъци. На гърдите имаше още едно лице без уста, но с две очни кухини — от едната гледаше неподвижно око, синьо като очите на Канди, а от другата стърчаха зъби.
Отвратителният звяр изчезна, после се върна още веднъж след по-малко от минута. Този път представляваше безформена маса от тъкан, на някои места тъмна, на други отблъскващо розова, осеяна с парчета кости и редки снопчета косми. Прозираха вени, които пулсираха в различен ритъм. По пътя Франк явно бе посетил улицата в Калкута или друго подобно място, защото със себе си бе донесъл не една, а многобройни хлебарки и куп плъхове, които се бяха размесили с тъканта навсякъде: още едно доказателство, че плътта на Канди бе достатъчно размита и разпръсната, за да не може никога повече да бъде възстановена. Чудовищното и очевидно вече останалото без сили същество се строполи на пода и потръпна за последен път. Част от гризачите и насекомите продължаваха да трепкат и да се гърчат. Но опитите им да се освободят бяха напразни, защото в желязната хватка на мъртвата плът скоро щяха да загинат.
57
Къщата беше съвсем обикновена. Намираше се в тази част на крайбрежието, която все още не беше модерна. Задната врата гледаше към морето — по дървените стъпала през песъчливия двор можеше да се стигне до плажа. Наоколо растяха дванайсет палми.
Дневната бе обзаведена с няколко стола, двойно кресло, масичка за кафе и музикален шкаф „Урлицър 950“ със записи от времето на биг бендовете. Подът беше покрит с изциклен дъбов паркет и двамата понякога бутаха мебелите към стената, навиваха чергата, избираха някои номера на мюзикбокса и танцуваха.
Така правеха главно вечер.
Сутрините, ако не правеха любов, се ровеха в кулинарните книги в кухнята, заедно готвеха или просто седяха на кафе до прозореца, гледаха морето и си приказваха.
Имаха книги, две колоди карти, интерес към птиците и животните на брега, добри и лоши спомени и си принадлежаха. Принадлежаха си завинаги.
Понякога говореха за Томас и се чудеха на способността, която бе запазил в тайна през целия си живот. Тя обясняваше, че при мисълта за дарбата му се чувства нищожна и осъзнава как нещата са много по-сложни и загадъчни, отколкото изглеждат.
За да се отърват от полицията, бяха признали, че са имали клиент на име Франк Полард от Ел Енканто Хайс, който смятал, че брат му ще го убие заради някакви семейни недоразумения. Заявиха, че Джеймс сигурно е бил пълен психопат, убил служителите им и Томас само защото бяха дръзнали да се опитат да уредят отношенията между двамата братя. По-късно, когато къщата на Полардови бе залята с бензин и подпалена, а вътре бяха открити странни останки от скелети, полицията постепенно намали натиска над кантората „Дакота & Дакота“. Възприе се версията, че господин Джеймс Полард е убил близначките и брат си и е избягал. Обявиха издирване на въоръжен и опасен тип.
Кантората бе продадена. Не им липсваше. Тя вече не мислеше, че може да спаси света, а той повече нямаше нужда да й помага да спаси самата себе си.
С пари, още няколко червени диаманта и дълги разговори успяха да склонят Дайсън Манфред и Роджър Гавенал да потърсят друг източник на биологично създаденото насекомо за научното си съобщение. И без това никога нямаше да научат истинския източник без съдействието на „Дакота & Дакота“.
На тавана на къщата край морето държаха кашони и чували с пари, донесени от Пасифик Хил Роуд. Канди и майка му се бяха опитвали да компенсират хаоса в живота си с милиони долари, струпани в спалнята на втория етаж, точно както Боби и Джули подозираха още преди да са видели Ел Енканто Хайс. Сега на тавана се намираше само малка част от съкровището на Полардови, но и тя беше повече, отколкото двамата можеха да похарчат: останалото изгоря, когато подпалиха къщата на Пасифик Хил Роуд.