Дали знаеше, че Чарли вече е идвал и си е отишъл? Вероятно не. По лицето й не можеше да се прочете нищо.
Лу Ан продължи да наблюдава мълчаливо къщата, после се доближи до бараката. Погледна през прозореца, видя хондата, после взе малко пръст и кал от перваза и намаза малката дупка, която Чарли бе изтъркал. Ригс наблюдаваше тази процедура с нарастващо възхищение. Дори той можеше да не се сети за това. Чарли, естествено, не се бе сетил.
Лу Ан отново се обърна към къщата. Стоеше вдървено, с ръце в джобовете. Беше разбрала, че Чарли е бил тук. Освен това знаеше, че Чарли не е стоял дълго време, защото бе минала по много по-пряк път. Краткият му престой означаваше, че или не е намерил нищо, или е било нещо много опасно. Инстинктът й подсказваше, че второто е много по-вероятно. Дали да си тръгне и да остави той да й разкаже всичко? И макар че това щеше да е най-благоразумната постъпка, Лу Ан бързо се приближи до входната врата и завъртя топката. Тя не помръдна, въпреки че Лу Ан натискаше здраво. Лу Ан нямаше инструменти като Чарли, затова трябваше да намери друг начин за проникване. И тя го откри, от задната страна на къщата. След много блъскане успя да отвори един прозорец и бързо се вмъкна вътре.
Тя скочи от перваза на пода и приклекна. Оттук виждаше само кухнята. Притежаваше отличен слух и ако в къщата имаше някой, щеше да чуе дишането му, колкото и тихо да беше. Запромъква се напред и стигна хола, превърнат в нещо като офис. Очите й се разшириха от изумление при вида на корковото табло с вестникарските изрезки. Лу Ан осъзна, че тук става дума за нещо повече от изнудване.
— По дяволите — изруга тихо Ригс и се хвърли на земята. Крайслерът профуча покрай него и се отправи към къщата. Шофьорът се бе привел над кормилото, но въпреки обръснатата брада Ригс го разпозна съвсем ясно. Преценявайки набързо ситуацията, Мат грабна пушката си и забърза към джипа.
Лу Ан чу приближаващата кола и се втурна към кухнята. Подаде предпазливо глава над перваза на прозореца и застина от ужас. Донован беше спрял зад къщата и излизаше от крайслера. Очите й бяха приковани в пистолета в дясната му ръка. Той се отправи към задната врата. Лу Ан се отдръпна, обмисляйки трескаво всички възможни начини за бягство. Проблемът беше, че такива просто нямаше. Предната врата беше заключена и ако се опиташе да я отвори, той щеше да я чуе. Нямаше време да се измъкне през някой прозорец. Къщичката беше толкова малка, че той неминуемо щеше да я забележи, ако останеше на първия етаж.
Донован пъхна ключа в ключалката. Ако беше погледнал през матираното стъкло на вратата, щеше веднага да види Лу Ан. Тя направи крачка назад и тъкмо се канеше да изтича нагоре по стълбите, когато чу някакъв вой. Звукът беше режещ и остър, като че ли се беше включила алармата на кола. Тя се приближи безшумно до прозореца и видя как Донован трепва, блъсва полуотворената врата и изтичва отпред.
Нямаше време за губене. Лу Ан се хвърли към прозореца, през който бе влязла, претърколи се навън и хукна да бяга. Стигна до бараката и приклекна. Алармата още пищеше. Тя надникна иззад ъгъла и видя Донован да се отдалечава в посока на звука, описвайки широки движения с дясната си ръка, в която още стискаше пистолета.
Някой я сграбчи за рамото и тя едва не изпищя.
— Къде е конят ти? — Гласът на Ригс беше равен и спокоен.
Тя го погледна изумено и усети как внезапно обзелия я страх изчезва също така бързо.
— На около стотина метра. — Тя посочи към гъстата гора. — Това твоята аларма ли е?
Ригс кимна и стисна здраво ключовете за колата. Без да изпуска Донован от поглед, той се надигна и дръпна Лу Ан.
— Хайде, да бягаме!
И двамата хукнаха през откритата поляна. Ригс се спъна в някакъв корен и докато залиташе, пръстът му несъзнателно натисна копчето за изключване на алармата. Донован се обърна и се взря в тях. Лу Ан издърпа Ригс и след миг те се скриха в гората. Донован размаха пистолета.
— Хей, вие! — изкрещя той. — Спрете, по дяволите! — Макар и да бе насочил пистолета към тях, нямаше да стреля. Той не беше убиец.
Лу Ан бягаше като стрела и Ригс не можеше да я стигне. Беше си изкълчил глезена, успокои се той, но в интерес на истината, дори и да му нямаше нищо, пак не би могъл да тича като нея. Джой очакваше търпеливо пристигането на господарката си. Лу Ан бързо я отвърза и скочи на седлото, без дори да използва стремето. После подаде ръка на Ригс и го изтегли зад себе си. След миг се носеха по пътеката в пълен галоп. Ригс се обърна, но от Донован нямаше и следа. Естествено, при тази бързина! Той стисна Лу Ан здраво през кръста. Кобилата се носеше като вихър по лъкатушещите пътеки.