Нищо. Джаксън бе изчезнал.
Лу Ан навлече някакви дрехи и хукна към стаята на Лиса. Равномерното дишане на момиченцето подсказваше, че спи дълбоко. Лу Ан не искаше да я буди. Нямаше да успее да скрие ужаса си, затова провери дали прозорците са затворени и излезе тихо. После отиде в спалнята на Чарли и внимателно го събуди.
— Току-що имах посетител.
— Какво? Кой?
— Трябваше да се досетим, че ще научи — въздъхна тя уморено.
Когато думите й достигнаха замъгленото му от съня съзнание, Чарли скочи и за малко не събори нощната лампа.
— Господи, той е бил тук? Джаксън е бил тук?
— Когато излязох от банята, той ме чакаше в спалнята ми. Никога не съм била по-изплашена в живота си.
— По дяволите, Лу Ан, милинка. — Чарли я притисна здраво към себе си. — И как, как ни е намерил?
— Нямам представа, но той знае всичко. За преследвача ми. За Ригс. Казах му за списъка с имената на спечелилите от лотарията. Опитах се да излъжа, но той разбра. Заплаши, че ще убие всички в къщата, ако не му кажа истината.
— Какво смята да прави?
— Ще намери човека, който ме преследваше, и ще го убие.
Чарли се облегна на таблата, а Лу Ан седна до него. Той потърка чело и поклати глава.
— Какво друго каза?
— Че не бива да правим нищо. Да внимаваме с Ригс и да му се обадим, ако онзи мъж се появи отново.
— Ригс? Защо въобще го е споменал?
— Джаксън го подозира в нещо — погледна го Лу Ан. — Мисли, че има някакъв специален мотив да се намеси в живота ни.
— Копеле гадно! — изсъска Чарли, скочи от леглото и започна да се облича.
— Какво правиш?
— Не знам, но трябва да направя нещо. Да предупредя Ригс. Ако Джаксън реши да го ликвидира…
— Ако кажеш на Ригс за Джаксън, подписваш смъртната му присъда — дръпна го за ръката тя. — Джаксън ще разбере. Винаги го прави. Ригс е в безопасност, поне засега.
— Откъде си сигурна?
— Джаксън и аз се споразумяхме. Струва ми се, че го убедих. Но човек не може да е сигурен с него. — Чарли я погледна изненадано. Лу Ан продължи: — Засега Джаксън ще се задоволи с непознатия преследвач. Ще го намери, а ние едва ли бихме могли да го предупредим, тъй като дори не знаем кой е.
— И какво ще правим тогава? — отпусна се пак на леглото Чарли.
— Искам да отведеш Лиса — хвана ръката му Лу Ан. — Искам двамата да заминете.
— Няма да те оставя сама, докато оня е наоколо. По никакъв начин.
— Ще ме оставиш, Чарли, защото знаеш, че съм права. Ако той пипне Лиса… — Тя не посмя да довърши.
— Защо не заминеш ти с нея и не ме оставиш аз да се справя с тях?
— Няма да стане — поклати глава Лу Ан. — Ако замина, Джаксън ще тръгне след мен. И ще ме намери. Докато съм пред очите му, няма да направи нищо. А междувременно вие ще се измъкнете.
— Не ми харесва тая работа. Не искам да те изоставям, Лу Ан. Не и сега.
Тя се подпря на гърдите му и вдигна глава.
— Господи, та ти не ме изоставяш, Чарли. Просто ще се грижиш за най-скъпото нещо, което имам… — Гласът й пресекна, защото лицето на Джаксън внезапно бе изплувало пред погледа й.
— Добре — стисна ръката й Чарли. — Кога искаш да тръгнем?
— Веднага. Ще приготвя Лиса, докато си стегнеш багажа. Джаксън току-що си тръгна, така че едва ли ще наблюдава къщата. Сигурно си мисли, че още съм парализирана от страх. Всъщност не е далеч от истината.
— Къде да отидем?
— Ти избери мястото. Не искам да знам. Така никой няма да може да измъкне информацията от мен. Обади ми се, като се настаните, и после ще решим как най-безопасно да се свързваме.
— Никога не съм си мислил, че ще се стигне дотук — сви рамене Чарли.
— Ще се оправим — целуна го леко по челото тя. — Просто трябва да сме внимателни.
— Ами ти? Ти какво ще правиш?
— Каквото трябва, за да оцелеем всички — пое дълбоко дъх Лу Ан.
— И Ригс ли?
— Най-вече Ригс — погледна го право в очите тя.
— Не искам, мамо. Не искам. — Лиса затича по пижама из стаята, докато Лу Ан бързо събираше в една чанта най-необходимото.
— Съжалявам, Лиса, но просто трябва да ми имаш доверие в този случай.
— Доверие? Ха-ха, смешни приказки, и то точно от теб — озъби се на майка си Лиса от другия край на стаята.
— Мери си приказките, малка госпожице. Не искам да слушам такива неща.
— А аз не искам да заминавам. — Лиса седна на леглото и предизвикателно кръстоса ръце.
— Чичо Чарли е готов. Трябва да вървите.
— Но утре в училище имаме забава. Не може ли поне да заминем след това?