После извади скрития в специално отделение на големия куфар нож с къса дръжка. Ръчно изработеното в Китай острие беше така наточено, че можеше да разцепи косъм на две. Дръжката от тиково дърво беше много удобна при хвърлянето. Джаксън пак закрачи из стаята. Лу Ан беше невероятно бърза, лека и гъвкава — тези думи подхождаха отлично и за самия него. Да, тя наистина беше поработила върху себе си. Какво ли още беше научила? Какви други умения беше придобила? Той се запита дали е имала същото предчувствие като него: че един ден пътищата им ще се пресекат отново. Дали се бе подготвила достатъчно добре за подобен сблъсък? Можеше да го убие с ножа за писма, колкото и бърз да беше.
При тази мисъл Джаксън се завъртя и метна ножа. Острието префуча през стаята и разцепи на две главата на патицата, забивайки се в стената. Той се усмихна на себе си. Лу Ан щеше да постъпи по-мъдро, ако го беше убила. Бе я възпряла очевидно съвестта й. Това беше най-голямата й слабост и най-голямото предимство на Джаксън. Той не страдаше от подобни скрупули.
В крайна сметка това беше единствената разлика между тях.
39
Лу Ан наблюдаваше Ригс, който спеше до нея. После се протегна и въздъхна леко. Бе се почувствала като девственица, докато бяха правили любов. Твърде страстно, трябваше да признае. Чудеше се как бе издържало леглото. И двамата сигурно нямаше да могат да се помръднат от изтощение. Тя се усмихна доволно, погали рамото му и се сгуши в него, премятайки крак върху бедрата му. Ригс се размърда и отвори очи. Момчешка усмивка озари лицето му.
— Какво? — дяволито попита тя.
— Мъча се да си спомня колко пъти казах: о, скъпа.
Тя го погъделичка с нокти по гърдите и той я стисна за китката.
— Май по-скоро аз бях тази, която охкаше, но то беше само защото не можех да си поема дъх.
— Караш ме да се чувствам много млад и ужасно стар едновременно — разроши косата й той. Те се целунаха и замълчаха, иреплели тела. Лу Ан забеляза някакъв белег от дясната му страна.
— Стара рана от войната, нали?
Той я погледна изненадано, после проследи погледа й.
— Да, да, много вълнуващо беше. Апандисит.
— Така ли? Не знаех, че някои хора имат по два. — Тя посочи белега от другата му страна.
— Ей, не можем ли да се порадваме на мига и да престанем с наблюденията и въпросите? — Тонът му беше игрив, но тя долови стоманена нотка някъде в дълбочината.
— Знаеш ли, ако идваш всеки ден да работиш, можем все така да закусваме заедно. — Лу Ан се усмихна закачливо, после изведнъж се натъжи. Имаше ли изобщо някакъв шанс за подобно щастие? Тя бързо се отдръпна от него и се надигна. Ригс не пропусна рязката смяна в настроението й.
— Да не би да казах нещо лошо?
Тя го погледна безизразно и сякаш изведнъж осъзнала голотата си, дръпна покривката на леглото и се уви с нея.
— Днес имам много работа.
Ригс седна в леглото и дръпна покривката.
— О, извинете ме, мадам. Нямах намерение да преча на графика ви. Май на мен сте отделили един час, от шест до седем сутринта. Кой е следващият? Фондацията за защита на папуасите?
— Не заслужавам подобно отношение — дръпна сърдито покривката тя на свой ред.
Ригс потърка врата си и започна да се облича.
— Добре, добре. Просто ми е трудничко да превключвам скоростите толкова бързо. Светкавичният преход от най-бурната страст, която съм изпитвал в живота си, към делничните задачи малко ме изненада. Извинявай, ако съм те обидил.
— И за мен беше така, Матю — тихо каза Лу Ан и седна на леглото. — Неудобно ми е да ти кажа откога не съм изпитвала подобно нещо. —Тя замълча, после промълви едва чуто. — От години.