— И ако не ти я кажа, ще завърша живота си в някой затвор в Джорджия, така ли? Поне това ми намекна по телефона.
Донован я изгледа сърдито.
— Спечелих две награди „Пулицър“, преди да навърша трийсет и пет. Бил съм във Виетнам, Корея, Китай, Босна, Южна Африка. Два пъти съм раняван. Целия си живот съм прекарал из горещите точки на планетата. И съм от най-добрите професионалисти. Няма да те изнудвам, защото не работя по този начин. Наговорих ти онова по телефона само за да те накарам да се срещнеш с мен. Ако шерифът Били те пипне, няма да е с моя помощ. Аз лично се надявам да не успее.
— Благодаря.
— Ако не ми кажеш истината, ще я открия по друг начин. И пак ще си напиша материала. Но ако не ми представиш своята гледна точка, не гарантирам доколко ласкателен ще бъде портретът ти вътре. Аз съобщавам фактите, други определят кой е виновен. Ако се съгласиш да говориш, ти гарантирам, че твоята история ще бъде чута. Ако си нарушила закона по някакъв начин, не мога да ти помогна. Не съм ченге, не съм и съдия. — Той млъкна и я погледна: — И така, какво решаваш?
Тя не реагира и продължи да се взира безизразно напред. Той усети, че вътре в нея се води борба. Накрая тя се обърна към него.
— Искам да ти кажа истината. Господи, искам да разкажа на някого истината. — Тя пое дълбоко дъх и потрепери. — Но не мога.
— Защо?
— Ти вече си в голяма опасност. Ако ти разкажа някои неща, с абсолютна сигурност те уверявам, че ще умреш.
— Я стига, Лу Ан, и преди съм бил на опасни места. Това си върви с работата. За какво става дума и кой стои зад всичко това?
— Искам да напуснеш страната.
— Моля?
— Аз плащам. Избери къде желаеш да отидеш, аз ще уредя подробностите. Ще открия сметка на твое име.
— Така ли си решаваш проблемите? Като ги изпращаш в Европа? Извинявай, но аз си живея тук.
— Точно за това става дума. Ако останеш тук, просто няма да живееш.
— Ще трябва да измислиш нещо по-убедително. Ако решиш да ми сътрудничиш, ще постигнем голямо нещо. Просто ми кажи истината. И ми се довери. Не съм дошъл да те плаша. Но не съм и дошъл да ме залъгват с празни приказки.
— Казвам ти истината. Ти си в голяма опасност!
Донован вече не я слушаше. Той потърка брадичката си и заразсъждава на глас.
— Един и същи произход. Всичките бедни, отчаяни. Страхотен интерес от страна на медиите. — Той я стисна за ръката. — Хайде, Лу Ан, някой ти е помогнал да напуснеш страната преди десет години. Станала си и още по-богата. Надушвам голямата сензация, но ти трябва да ми подскажеш откъде да започна. Тая история може да се сравни с отвличането на бебето на семейство Линдбърг или с убийството на Джон Кенеди. Трябва да науча, истината. Кой се крие зад всичко това, правителството ли? Измъкват милиарди от нас всеки месец чрез тази далавера. Данъци без всякаква отговорност. — Донован потри доволно ръце. — Ще стигнем ли чак до Белия дом? Моля те, кажи поне, къде се намираме?
— Нищо няма да ти кажа. И го правя, за да си в безопасност, повярвай ми.
— Да ти повярвам ли? Че ти не си ми казала нищо — изрева той.
— Ако ти разкажа каквото знам, все едно долепям пистолет до главата ти и сама дърпам спусъка.
— Тогава ме закарай до колата ми, Лу Ан — въздъхна Донован. — Очаквах повече от теб, ако трябва да съм откровен. Израснала си в абсолютна бедност, отгледала си сама детето си и изведнъж си извадила страшен късмет. Реших, че имаш и повече кураж.
Лу Ан включи на скорост и те продължиха мълчаливо напред. Тя го погледна веднъж, после още един път и заговори съвсем тихо, като че се страхуваше да не я чуе някой.
— Човекът, който те търси в момента, е наистина страшно опасен. Каза ми, че ще те убие, защото може би знаеш твърде много. И ще го направи. Ако не заминеш веднага, ще те намери със сигурност и играта ще загрубее. Този човек може да направи всичко. Всичко.
Донован изхъмка, после лицето му замръзна. Той бавно завъртя глава към нея, а в очите му се появи светлинна.
— Включително и да превърне една беднячка от Джорджия в богата принцеса?
Донован забеляза, че Лу Ан се стресна и потрепери цялата при думите му. Очите му се разшириха.
— Господи, това е тайната значи. Ти каза, че този човек може да направи всичко. Включително и да ти помогне да спечелиш на лотарията. Момиче на няма и двайсет години, бягащо от полицията, защото е убедено, че е извършило убийство… Спира да си купи билет и после случайно се оказва в Ню Йорк, където се тегли лотарията. И хоп, девойката спечелва сто милиона долара. — Донован удари по таблото с Длан. — Боже мой, националната лотария е била нагласена.