— Слушай, ти каза, че се отказваш.
— По никакъв начин. — Лицето на Донован беше алено от възбуда. — Да се откажа, как ли пък не! Знаех си, че не би могла да се оправиш с полицията и ФБР сама. Някой ти е помогнал. Цялата ти нова самоличност в Европа. Твоите „отлични“ финансови консултанти. Той уреди цялата работа, нали? Нали? — Лу Ан не отговори. — Божичко, не мога да повярвам, че не го разкрих по-рано. Сега всичко си идва на мястото. Обикалях в кръг месеци наред… — Той се извъртя към нея. — И ти не си единствената, нали? И останалите единайсет, които не са фалирали? А може би има и още. Прав ли съм?
— Спри, моля те.
— Той не го е направил безплатно. Получил е нещо от печалбите ви. Но, за бога, как е нагласил числата? Защо? Какво прави с всичките тия пари? Не може да е сам човек. — Донован изстрелваше въпросите си със светкавична скорост. Кой, какво, кога, защо, как? Той я стисна за рамото. — Добре, ще ти повярвам, че който и да се крие зад всичко това, е много опасен. Но не подценявай силата на пресата, Лу Ан. Разкривала е и по-големи мошеници от него. Можем да го направим, ако действаме заедно. — Когато Лу Ан не отговори, Донован пусна рамото й. — Моля те само да размислиш, Лу Ан. Само че нямаме много време.
Когато стигнаха до колата му, Донован слезе от беемвето и преди да затвори вратата, й подаде визитната си картичка.
— На този номер можеш да ме намериш винаги. — Лу Ан не я взе.
— Не искам да знам как да те намеря. Така ще си в по-голяма безопасност. — Лу Ан рязко стисна ръката му и той се намръщи от болка. — Моля те, вземи това. — Тя бръкна в чантата си и извади някакъв плик. — Вътре има десет хиляди долара. Вземи една чанта, иди на летището, качи се на някой самолет и се махни оттук. Обади ми се, когато пристигнеш, където и да си, и ще ти изпратя колкото поискаш пари за хотели и ресторанти.
— Не искам пари, Лу Ан. Искам истината.
Лу Ан с мъка потисна желанието си да изкрещи.
— По дяволите, опитвам се да спася живота ти, не разбираш ли!
— Ти ме предупреди и аз ти благодаря — хвърли картичката на седалката той. — Но ако не ми помогнеш, друг ще го направи. Ще напиша този материал, каквото и да ми струва. — Той я погледна сърдито. —Ако този човек е наполовина толкова опасен, колкото казваш, и ти трябва да се позамислиш. Май ще трябва да се махнеш първа. Главата ми може и да е застрашена, но все пак си е моята глава. А ти имаш дете. — Той млъкна за миг. — Надявам се да оцелеем, Лу Ан. И двамата. Искрено се надявам.
Донован прекоси паркинга, отвори колата си, запали мотора и потегли. Лу Ан се опита да се поуспокои. Джаксън щеше да го убие, ако тя не направеше нещо. Но какво? Например нямаше да каже на Джаксън за срещата си с Донован. Тя се огледа — наоколо нямаше и следа от него. Но каква полза? Джаксън можеше да се превъплъти във всекиго. Сърцето й подскочи. Ами ако беше решил да подслушва телефона й? Тогава вече знаеше за разговора й с Донован, както и за срещата им. Може би я беше проследил? И сега вече беше по петите на Донован. Тя удари с юмрук кормилото.
Макар Лу Ан да не знаеше, Джаксън не подслушваше телефона й. Но тя нямаше и понятие, че под седалката й е поставен миниатюрен предавател. Някой току-що бе чул целия й разговор с Донован.
41
Ригс изключи приемателното устройство и звуците от движението на беемвето изчезнаха. Той бавно свали слушалките, облегна се на стола и се замисли. Беше очаквал да получи някаква информация за Лу Ан Тайлър и разговора с мъжа, който се оказа журналистът Томас Донован. Ригс бе чел негови материали. Но не бе очаквал да се натъкне на такава мащабна конспирация.
— Ама че работа! — изправи се рязко той и погледна през прозореца на кабинета си.
Небето беше изумително синьо. Катеричка пробяга по моравата с кестен в уста и изчезна в храсталака. В далечината, зад високите дървета, Ригс зърна стадо сърни, водени от виторог елен. Бяха се отправили към малкото езерце. Толкова спокойно, толкова чисто! Беше мечтал за такова място. Той погледна приемателното устройство и поклати глава.
— Лу Ан Тайлър — възкликна той.
Не Катрин Савидж. Нова самоличност, нов живот. Нещо, което Ригс можеше добре да разбере. Той се поколеба за миг, после вдигна телефона. Номерът, който набираше, му бе даден преди пет години само за извънредни случаи. Точно както Джаксън бе дал номер на Лу Ан преди десет години. Да се използва само в критична ситуация. Е, сега май ставаше дума точно за това.