Ригс потърка очи и седна на един стол срещу нея.
— Разкажи ми.
— Защо? Защо, по дяволите, да те въвличам във всичко това?
— Защото искам да ти помогна — отвърна той тихо и сериозно. Разбираше, че тя му дава възможност да се измъкне от цялата тази бъркотия и да я зачеркне от живота си. Но той не можеше да го направи. — Затова ми разкажи всичко. Почни с Джорджия. Върни се десет години назад и ми разкажи как си бягала от полицията заради убийството, което не си извършила.
Тя се взря в него и прехапа устни. Копнееше отчаяно да му се довери, просто тялото й искаше това. И все пак съмненията не я оставяха. Спомни си колко лесно бе получил информацията за живота й. Джаксън го подозираше. Кой си ти, Матю Ригс? Откъде идваш? Какъв си бил в предишния си живот? Лу Ан усети, че той я наблюдава изпитателно. Бе почувствал и съмненията, и подозренията й.
— Лу Ан, знам, че не ме познаваш все още. Но можеш да ми вярваш.
— Искам да ти вярвам, Матю. Просто… — Тя се изправи и закрачи из стаята. — Просто през последните години ми стана навик да не вярвам на никого. Освен на Чарли.
— Но Чарли го няма сега и както изглеждат нещата, не ще можеш да се справиш сама.
— Ще се изненадаш с какво мога да се справя — не му остана длъжна тя.
— Не се и съмнявам. Изобщо не се съмнявам — заяви той примирително.
— А ако те въвлека в моите проблеми, ще те изложа на опасност. Не искам това да тежи на съвестта ми.
— Ще се изненадаш колко съм свикнал с опасностите, Лу Ан. И с опасните хора.
Тя го изгледа закачливо и се усмихна леко. Лешниковите й очи го омайваха, припомняха му екстаза от преди няколко часа.
— Все пак не искам да пострадаш.
— Тогава защо си дошла? Сутринта беше страхотна, но едва ли си дошла за обеден сеанс. Виждам, че си имаш други задачи.
Тя седна и скръсти ръце на скута си. След около минута мълчание заговори, този път напълно сериозно:
— Онзи мъж се казва Томас Донован. Журналист. Започнал е някакво разследване за мен.
— Защо? Защо точно за теб? Заради убийството ли?
— То е само едната част — поколеба се малко преди да отговори тя.
— Коя е другата част?
Лу Ан наведе глава и замълча. Инстинктът й подсказваше, че не бива да се доверява на другиго освен на Чарли. Ригс реши да опита напосоки.
— Има ли нещо общо с лотарията?
Тя го погледна изумено.
— Когато разбрах истинското ти име, нещо ми подсказа, че съм го чувал и преди. Ти спечели сто милиона долара от лотарията, после изчезна. Имаше много приказки по тоя повод тогава.
В ушите й зазвучаха предупредителни сигнали. Но лицето му изразяваше абсолютна искреност и тя се поуспокои, поне за момента.
— Да, спечелих тия пари.
— И какво искаше Донован? Твоята версия за убийството?
— Отчасти.
— Коя е другата част тогава? — продължи да упорства той.
Сигналните звънчета зазвъняха отново и този път честното лице на Ригс не можа да ги заглуши. Лу Ан се надигна.
— Трябва да вървя.
— Хайде, Лу Ан, кажи ми истината.
— Казах ти повече, отколкото трябва, Матю.
Ригс знаеше много повече от онова, което му беше казала, но искаше да го чуе от нея. Източникът на информацията бе пожелал да узнае защо той се интересува от тази жена. Ригс бе дал някакъв уклончив отговор. Не възнамеряваше да издава Лу Ан, поне засега. Нямаше причина да й се доверява. Ала въпреки всичко й вярваше. Докато ръката й посягаше към дръжката на вратата, той извика:
— Лу Ан, ако промениш намеренията си, ще бъда на твое разположение.
Тя не го погледна. Боеше се от това, което би се случило, ако вдигнеше очи към него. Искаше да му разкаже всичко. Искаше той да я защити, искаше да се любят отново. След всичките тези години на лъжи, измами, машинации и постоянен страх от разкритие мечтаеше просто някой да я държи в обятията си. Искаше да бъде обичана заради самата нея, не заради огромното богатство, което притежаваше.
Беемвето изчезна от погледа на Ригс и той се върна в кабинета си. Знаеше, че ФБР ще изпратят свои агенти в Шарлътсвил да поговорят с него. Поради специалния му статут трябваше да се преминат определени бюрократични бариери, така че разполагаше с известно време. Но не много. А пристигнеха ли агентите, с Лу Ан щеше да е свършено. Цялото й старание да изгради нова самоличност в продължение на десет години щеше да отиде на вятъра за броени дни. Някакво много силно чувство подсказа на Ригс, че не може да позволи това въпреки информацията, която притежаваше. В миналото измамата беше част от живота му. А също и разпознаването на добрите от лошите. Лу Ан беше добър човек. Дори и да не искаше помощта му, щеше да я получи. Явно беше замесена в нещо много опасно, при това с много опасни хора. Както и аз, помисли си Ригс и се усмихна.