43
Лу Ан се прибра късно. Прислугата си бе отишла, а Сали Бийчам нямаше да се върне до утре. Тя влезе в къщата през гаража, изключи алармата и метна палтото и чантата си на кухненския плот. Качи се горе да вземе душ и да се преоблече. Толкова неща имаше да премисля!
Скрит недалеч от гаража в храстите, които ограждаха гладката морава, Джаксън коленичи върху меката пръст и се усмихна. Наведе ниско миниатюрното устройство, което държеше. На екранчето се появиха шестте цифри на алармения код. Скенерът бе уловил електронните импулси в мига, когато Лу Ан бе натиснала бутоните, и ги бе разшифровал. Научавайки кода, Джаксън спокойно можеше да влиза и излиза от къщата.
Когато се върна при колата, клетъчният телефон иззвъня. Той поговори няколко минути и го изключи. Чарли и Лиса бяха в някакъв мотел край Гетисбърг. Вероятно скоро щяха да го сменят с друг. Лу Ан се бе постарала да ги скрие от него, най-вече да скрие Лиса. Чарли можеше да се погрижи за себе си и Джаксън го съзнаваше. Но Лиса беше ахилесовата пета на майка си.
Застанала зад прозореца, Лу Ан бе проследила силуета, който се отдели от храстите и тръгна към шосето. Движеше се с гъвкава животинска стъпка, както би се прокрадвала и тя. Не знаеше какво я бе притеглило към прозореца точно в този миг. Не изпита нито страх, нито дори мрачно предчувствие, докато гледаше отдалечаващия се Джаксън. Очакваше появата му. Не беше сигурна с каква цел наблюдава къщата и от колко време; но беше съвсем логично да го стори. Съзнаваше, че изцяло е насочил вниманието си към нея. А да си в неговия фокус, бе все едно да стъпваш по ръба на изкопан гроб. Тя пусна завесата и седна на леглото си. Огромната къща й се стори студена и заплашителна, сякаш бе сам-самичка в гигантски мавзолей, очаквайки да й се случи нещо невъобразимо кошмарно.
Беше ли Лиса извън всяка опасност, неоткриваема за този човек? Отговорът бе толкова очевиден, че я зашлеви като жесток шамар.
„За мен няма невъзможни неща, Лу Ан.“
Присмехулните думи я връхлетяха след толкова години и я разтресоха. Ригс беше прав, тя не можеше да се справи сама с всичко това. Беше й предложил помощта си, а сега тя се нуждаеше от нея. Не се интересуваше дали решението й е правилно. Час по-скоро трябваше да действа. Скочи на крака, грабна ключовете от колата и от една кутия в гардероба измъкна заредения магнум, който пъхна в чантата си. Хукна по стълбите към гаража. След минута беемвето летеше по шосето.
Ригс беше в кабинета си, когато чу, че колата спира край гаража. През прозореца съзря Лу Ан. Тя се запъти към къщата, но после, сякаш усетила присъствието му, се обърна и впери очи в него. Никой от двамата не отместваше поглед, докато безмълвно се изучаваха. След минута тя вече седеше насреща му и топлеше длани на бумтящата печка.
Този път Ригс не се чувстваше длъжен да говори с недомлъвки.
— Лотарията е била нагласена, прав ли съм? Ти си знаела, че ще спечелиш, нали?
Лу Ан се сепна, но след миг въздъхна с облекчение.
— Да. — Тази единствена дума сякаш внезапно изличи последните десет години от живота й. Почувства се пречистена. — Как го разбра?
— Помогнаха ми малко.
Лу Ан настръхна и се изправи бавно. Дали току-що не направи най-голямата грешка в живота си?
Ригс усети внезапната промяна в държането й и вдигна ръка. Колкото се може по-успокояващо рече:
— Засега никой друг не знае. Измъкнах информация от различни източници и направих това безумно предположение. — Поколеба се, но накрая добави: — Освен това монтирах предавател в колата ти. Чух целия ти разговор с Донован.
— Кой си ти, по дяволите? — изсъска Лу Ан и плъзна ръка към катарамата на чантата си, дори напипа пистолета вътре, както бе втренчена в Ригс.
Той просто седеше и също я гледаше.
— Близко твое подобие — отговори изненадващо той. Тези думи я стъписаха. Ригс се изправи, облегна се на библиотечката с ръце в джобовете и зарея поглед към поклащащите се дървета зад прозореца. — Миналото ми е тайна, а настоящето ми е пълна измислица. — Обърна лице към нея. — Една лъжа. Но имам основателна причина. — Повдигна вежди. — Като теб.
Лу Ан потрепери. Краката й се подкосиха и тя бързо приседна на пода. Ригс мигом приклекна до нея и взе ръката й в дланта си.
— Нямаме много време, тъй че ще карам без разкрасяване. Поразпитах тук-там за теб. Направих го дискретно, но това не може да няма последствия след време. — Взря се напрегнато в нея. — Готова ли си да чуеш следващото?
Лу Ан преглътна мъчително и кимна; страхът изчезна от очите й, изместен от непонятно спокойствие.