— ФБР се интересува от теб, откакто си избягала в чужбина. От известно време са поизоставили разследването, но това няма да продължи дълго. Подозират, че около теб има нещо тъмно, може би и относно спечелените пари, но не знаят какво точно и не са могли да докажат нищо.
— Ако си подслушвал колата, знаеш как Донован се е добрал до историята.
Ригс кимна и й помогна да се изправи. Двамата седнаха на кушетката.
— Чрез проследяване на фалитите. Доста хитро. Сигурен съм, че на ченгетата не им е хрумнало да погледнат от този ъгъл. Знаеш ли как е била нагласена цялата работа?
Лу Ан поклати глава.
— Групировка ли стои зад измамата, организация ли някаква? Донован предполага, че е правителството. Не ми казвай, моля ти се, че е то. Тогава става много сложно.
— Не. — Лу Ан вече говореше ясно, макар че по лицето й още пробягваше уплаха, стъписване от внезапното разголване на дълго пазени тайни. — Една личност е, доколкото знам.
Ригс се наклони назад и я погледна с изумление.
— Една личност? Невъзможно!
— Имаше хора, работещи за него, поне за двама съм сигурна, но несъмнено той беше шефът. — Лу Ан не можеше да си представи, че Джаксън ще изпълнява чужди нареждания.
— Чарли ли беше един от тези хора? Лу Ан отново се втренчи в него.
— Какво те кара да мислиш така? Ригс сви рамене.
— Историята с чичото понакуцваше. Приличахте на хора, които имат обща тайна. Където и да проверих, не се споменаваше за никакъв чичо и аз предположих, че се е появил на сцената покрай лотарийната фалшификация.
— Няма да отговоря на въпроса. — За нищо на света не би замесила Чарли.
— Разбирам. Ами човекът зад кулисите? Какво можеш да ми кажеш за него?
— Нарича се Джаксън. — Лу Ан внезапно млъкна, изумена от себе си. Щом името се изплъзна от устата й, тя затвори очи и за миг си представи какво би й сторил Джаксън, както и на всички им, ако узнаеше, че го разкрива. Инстинктивно се озърна през рамо.
Ригс я сграбчи за ръката.
— Вече не си сама, Лу Ан. Сега той не може да ти причини зло.
Тя едва не се изсмя.
— Матю, голям късмет ще извадим, ако ни довърши бързо, вместо дълго да ни изтезава.
Ригс усети, че ръката й трепери. Колкото и силна и находчива да му се струваше, явно, че много се боеше.
— Ако това ще те успокои, имал съм си работа с големи злодеи, а ето че още съм жив. Всеки си има слаби места.
— Прав си — изрече тя приглушено и вяло.
— Е, ако искаш да му паднеш в ръцете и да умреш, твоя си работа — заговори остро той. — Но не виждам как това ще помогне на Лиса. Ако тоя е такъв изверг, мислиш ли, че ще я пощади?
— Нищо не съм й казвала досега.
— Джаксън няма да повярва. Ще предположи, че Лиса знае всичко, и ще трябва да я елиминира, ако нещата се обърнат срещу него.
— Знам — изрече накрая тя. Разтърка лице и го погледна уморено. — Едно не разбирам. Защо искаш да ми помогнеш? Та ти дори не ме познаваш. А и току-що ти признах, че съм извършила нещо незаконно.
— Както казах, проучих те. Знам откъде произхождаш. Джаксън се е възползвал от теб. И аз да бях в твоето положение, нямаше да отхвърля шанса да забогатея.
— Там е работата, че аз го отхвърлих. Реших да не се замесвам, но тогава разбрах, че Дуейн търгува с наркотици, после се оказах заедно с двама мъртъвци и хукнах като обезумяла с бебе на ръце. Мисля, че… че нямах никакъв друг избор. Исках само да избягам.
— Напълно те разбирам, Лу Ан.
— Оттогава все бягам, и от сянката си се плаша, страх ме е, че някой ще разкрие всичко. И така десет години, които ми се сториха цял век. — Тя поклати глава и сплете пръсти.
— Значи да разбирам, че Джаксън е наблизо.
— Беше в градината ми преди четирийсет и пет минути.
— Какво?
— Не знам какво е намислил, но предполагам, че подготвя почвата за плана, който ще осъществи.
— Какъв план?
— За начало ще убие Донован.
— Чух те да му го казваш.
— После вероятно ще погне нас. — Лу Ан зарови лице в дланите си.
— В никакъв случай не бива да се срещаш с него.
— Грешиш, Матю. Трябва да го видя, и то много скоро. Ригс я изгледа в пълно недоумение.
— Да не си се побъркала?
— Снощи Джаксън се появи в стаята ми изневиделица. Говорихме доста дълго. Обещах му, че ще те опозная по-добре. Не мисля, че имаше предвид любовна връзка.
— Лу Ан, ти не можеш…
— Иначе щеше да те убие. Снощи, в малката къща. Предполагам, че си се върнал за джипа. Каза, че е бил на две крачки от теб. Чист късмет е, че си жив. Голям късмет.
Ригс се облегна назад. Инстинктът му не го лъжеше. Имаше нещо окуражително в това въпреки срещата, с която неволно се бе разминал на косъм.