— Искаше да те проучва. Притесняваше се за миналото ти, което било загадка. Щял да се поразрови и ако откриел нещо обезпокояващо, да те убие.
— Но?
— Но му предложих аз да те проуча.
— Един голям риск си поела.
— А ти пое не един заради мен. Длъжница съм ти. Пък и не исках да ти се случи нищо. Не и заради мен.
Ригс разпери длан.
— И тъй, защо беше нагласена лотарията? Даде ли му част от печалбата?
— Цялата. — Ригс се облещи недоумяващо. — Условието беше той да управлява парите цели десет години. Този период изтече току-що. Правеше инвестиции и ми плащаше част от дивидентите.
— Имал е сто милиона за инвестиране. Колко печелеше ти на година?
— Около четирийсет милиона от главницата. Освен това той инвестираше и парите, които не изразходвах. От това печелех още десетки милиони годишно.
Ригс я зяпна в изумление.
— Та това са четирийсет процента възвращаемост само върху сумата от лотарията!
— Знам. А Джаксън, сигурна съм, е спечелил много повече. Не се е захванал да го прави от добро сърце. Това беше чисто и просто една сделка.
— Значи ако ти си печелела по четирийсет процента, и той е печелел поне по толкова, а може би и повече. Което прави минимум осемдесет процента възвращаемост. Можел е да го постигне единствено с незаконни операции.
— Не съм наясно с това.
— А след като изминаха десетте години?
— Получих си стоте милиона. Ригс почеса вежда.
— И ако сте били дванайсет, да речем, средно с по седемдесет милиона всеки, тоя тип е разполагал с близо милиард долара за инвестиции.
— Бъди сигурен, че сега има много повече. —Тя го погледна и видя угрижената му физиономия. — За какво мислиш?
— Ето още едно нещо, което е вбесило ФБР. — Лу Ай го изгледа озадачено и той заобяснява: — Със сигурност знам, че ФБР, Интерпол и няколко чужди агенции, следящи законността, от години са наясно с един факт: чудовищни суми се промъкват в много дейности по света, някои легитимно, други не. Отначало федералните помислиха, че така се изпират част от парите на някакъв наркокартел или от Южна Америка, или от Азия. Но се оказа, че случаят не бил такъв.
— Разровиха тук-там, но навсякъде удариха на камък. Човек с толкова пари може наистина да се покрие добре. Вероятно този човек е Джаксън — каза Ригс и млъкна.
— Сигурен ли си, че ченгетата не знаят за лотарията?
— Мога да ти кажа само — изрече той неловко, — че ако са научили, не е чрез мен. Но със сигурност знаят, че съм разпитвал за теб. Нямаше как да го избегна.
— Ами ако са се досетили? Тогава ни преследват и Джаксън, и ФБР. Нали така?
Ригс се извърна настрани, но после я погледна очи в очи.
— Така.
— Да ти кажа право, не съм сигурна от кого се боя повече.
Постояха взрени един в друг, налегнати от еднакви страхове. Двамата, изправени срещу всичко това.
— Време е да тръгвам — каза Лу Ан.
— Къде отиваш?
— Сигурна съм, че Джаксън следи отблизо всяко мое движение. Ще разбере, че сме се срещали няколко пъти. Може и да е научил, че съм говорила с Донован. Ако не му докладвам веднага… — запъна се тя и преглътна мъчително. — Ами, не е препоръчително.
Ригс я сграбчи за раменете.
— Лу Ан, този тип е побъркан, но сигурно и адски умен. Това го прави още по-опасен. Отиваш си и при най-малкото му подозрение…
— Да, затова трябва да се подсигуря да не ме заподозре.
— Как, по дяволите, ще успееш? Той може и да те подозира вече. Предлагам да повикаме полицията, да му устроим капан и да го заловим.
— А с мен какво ще стане?
— Вероятно ще постигнеш извънсъдебно споразумение — каза неуверено той.
— Ами хората от Джорджия? Нали чу Донован, който каза, че искали да ме линчуват?
— Ченгетата могат да ги разубедят, те… — Млъкна, щом осъзна, че за нищо от казаното няма гаранция.
— И може би трябва да се споразумея с всички тях. Да върна парите. Сигурно ще се изненадаш, но наистина не ме е грижа за тях. После може би ще се намери съдия или съдии, които да ми съчувстват. На колко ли години могат да ме осъдят? На двайсет?
— Едва ли толкова много.
— Тогава колко?
— Не мога да ти кажа, нямам идея.
— Ще мога да ги предразположа, не мислиш ли? Вече виждам заглавията на първа страница: „Лу Ан, наркопласьорката, станала убийца, крадла на мечти и бегълка, живее като кралица, докато хората напразно харчат и социалните си помощи за лотарията“.
Ригс мълчеше, без да смее да я погледне.
— Да речем, че устроим капан на Джаксън. Ами ако стане фал и той избяга? А и какво, ако го арестуват? Мислиш ли, че с всичките си пари и власт няма да отърве присъдата? Ако ли не, ще плати някому да отмъсти вместо него. При такова развитие на нещата колко според теб ще му струва да ме очисти? Както и дъщеря ми.