Този път Ригс отговори.
— Нищо. Добре, разбирам от какво изхождаш. Но и ти ме чуй! Не можеш ли да му докладваш по телефона? Защо е нужно да се срещате?
Лу Ан се замисли за миг.
— Ще се опитам. — Единствено това можа да обещае. После се изправи и се взря в него. Изглеждаше така, сякаш отново е на двайсет години, жизнена, стройна, самоуверена. — Макар да имам много милиони и да съм обиколила света, не мога да се меря с ФБР. Оставам си едно глуповато момиче от Джорджия, но може и да те изненадам с това, на което съм способна, ако си наумя нещо. — Лицето на Лиса изникна пред очите й. — А имам какво да губя. И то много. Тъй че няма лесно да се дам.
44
Джордж Мастърс се взираше напрегнато в досието, седнал в кабинета си в Хувър Билдинг, вашингтонската централа на ФБР. Мастърс работеше в Бюрото от двайсет и пет години, десет от които прекара в нюйоркския клон. И ето че сега пред очите му бе едно име, добре познато отпреди десет години: Лу Ан Тайлър. Той бе участвал във федералното разследване на бягството й от страната и макар че това разследване отдавна бе прекратено поради зацикляне, Мастърс не загуби интерес към него, защото случаят бе лишен от логика. А липсата на логика дълбоко притеснявате агента ветеран. Дори след като се премести във Вашингтон, не изтри загадката от съзнанието си. А някои случки напоследък разпалиха искрата на интереса до буен пламък. Мат Ригс бе разпитвал за Лу Ан Тайлър. Мастърс знаеше, че той е в Шарлътсвил, Вирджиния. Познаваше Ригс, поне някогашния Ригс, и то много добре. Щом такъв като него се интересуваше от Тайлър, Мастърс нямаше да остане безучастен.
След като не успяха да предотвратят бягството й от Ню Йорк, Мастърс и екипът му изгубиха доста време за възстановка на последните няколко дни, преди тя да изчезне. Беше преценил, че е стигнала от Джорджия до Ню Йорк или с кола, или с влак. Но тя нямаше шофьорска книжка, нито кола. Големият автомобил с подвижен покрив, в който я бяха мярнали, бе намерен пред караваната. Затова Мастърс се насочи към влаковете. На гарата в Атланта той удари джакпота. Лу Ан бе купила билет до Ню Йорк в деня, когато се предполагаше, че е станало двойното убийство. Мастърс откри и друго нещо. Лу Ан бе говорила по телефона в колата на Отис Бърнс, който бе намерен мъртъв заедно с Дуейн. ФБР засече номера, на който бе звъняла, но той вече бе закрит. Така и не успяха да установят кой е бил абонатът. Това още повече изостри любопитството на Мастърс.
Сега, когато отново се залови със случая Лу Ан Тайлър, той разпореди на сътрудниците си да търсят в архива на нюйоркската полиция всяко необичайно събитие около датата на изчезването й. Един факт, който хората му току-що откриха, го заинтригува много. Някой си Антъни Романело бил намерен мъртъв в нюйоркското си жилище вечерта преди пресконференцията със спечелилата на лотарията Лу Ан. Откриването на труп в Ню Йорк не беше никаква новина; но полицията се разровила относно смъртта на Романело заради дългото му криминално досие и подозренията, че действа като наемен убиец. Разучили в детайли какво е правил през последния си ден сред живите. Малко преди да умре, бил забелязан с някаква жена в един ресторант, където разговаряли остро. След има-няма два часа Романело бил мъртъв. Причината за смъртта била определена като остра сърдечна недостатъчност. Ала при аутопсията не били открити признаци на сърдечни смущения в младия и здрав организъм. Тези факти не развълнуваха Мастърс ни най-малко. Но описанието на жената бе покачило адреналина му: то съвършено съвпадаше с това на Лу Ан Тайлър.
Мастърс се размърда притеснено на стола си и запали цигара. И тогава откри нещо, от което подскочи: квитанция от билет на името на Романело. Беше за същия влак от Джорджия до Ню Йорк, с който бе пътувала Лу Ан, макар и в друго купе. Изравяйки информация, останала някъде дълбоко в съзнанието му, агентът ветеран започна да сглобява късчетата на пъзела. Може би не беше зле, че се е откъснал от случая за толкова години.
Вече бе изчел подробно всички сведения относно Лу Ан Тайлър, включително и доклада на лотарийната комисия. Печелившият билет бе закупен от дрогерия на бензиностанция в окръг Рикърсвил, Джорджия, в деня на убийствата в караваната, които се приписваха на Лу Ан. Мастърс си помисли, че е било доста дръзко от нейна страна да се размотава заради един лотариен билет, след като е очистила двама души. Печелившият билет бе обявен следващата сряда при тегленето на лотарията в Ню Йорк. Жената с външността на Лу Ан бе забелязана с Романело в петък вечер. А пресконференцията, представяща спечелилата, се бе състояла в събота. Но работата беше там, че според билетите, издадени на тяхно име, и двамата се бяха качили на влака още предишната неделя. В такъв случай Лу Ан бе тръгнала за Ню Йорк, преди да узнае за печалбата. Дали просто бе бягала от евентуалното обвинение в убийство и случайно бе избрала за убежище Ню Йорк, където малко по-късно бе станала притежателка на сто милиона? В такъв случай на света нямаше човек с по-голям късмет. Подреди си хронологично основните моменти. Убийства. Телефонен разговор. Купуване на лотариен билет. Влак до Ню Йорк преди обявяване на печелившия номер. Лу Ан печели лотарията. Романело и Лу Ан се карат. Романело умира. Двайсетгодишната Лу Ан със седмокласно образование и бебе в ръце се промъква през гъстата полицейска мрежа и успява да изчезне. Мастърс стигна до извода, че не може да е действала сама. Всичко това бе планирано предварително, което означаваше едно нещо. В мига, когато то му хрумна, Мастърс се вкопчи в облегалките на стола.