По челото й изби пот.
— Защото имат да крият нещо.
— Точно така.
— Шпионин ли е бил?
Джаксън се изсмя.
— Не точно. Всъщност той не е никакъв.
— Какво искаш да кажеш?
— Че практически е мъртъв и няма как да бъде някакъв, нали така?
— Мъртъв ли? — Цялото й тяло се вкамени.
Джаксън беше убил Ригс? Не можеше да бъде. Едва се удържа да не рухне на пода. Слава богу, че Джаксън продължи.
— Снех отпечатъци от пръстите му, сверих ги с една база данни и компютърът ми каза, че е мъртъв.
— Компютърът греши.
— Компютърът предава само каквото му е казано. Някой е искал Ригс да мине за покойник в случай, че се интересуват от него.
— Кой да се интересува например?
— Враговете му. Наясно ли си с Програмата за защита на свидетелите?
— Не. Каква е тя?
— Вярно, че дълго живя в чужбина. Провежда се от федералното правителство и по-специално от съдебната полиция. Чрез нея защитават хора, които свидетелстват срещу опасни престъпници или групировки. Те получават нова самоличност, нов живот. Официално Ригс е мъртъв. Озовава се в малко градче, започва нов живот под измислено име. Може и физиономията си да е попроменил. Не съм сигурен, но по пътя на логиката съдя, че Ригс е сред тези избраници.
— Ригс… Бъкман… е бил свидетел? На какво?
Джаксън сви рамене.
— Откъде да знам? Какво значение има? Аз просто ти казвам, че Ригс е престъпник. Или е бил престъпник. Наркотрафикант или нещо от този род. Може би човек на мафията. Програмата не е за защита на джебчии.
Лу Ан се облегна на стената, за да не падне. Ригс беше престъпник.
— Надявам се, че не си му доверила нищо.
— Не съм — успя да промълви тя.
— И тъй, какво можеш да ми кажеш за този човек?
— Не толкова, колкото ти току-що ми каза. Не е научил повече, отколкото е знаел преди. И не рови. Той смята, че Донован е потенциален похитител. От това, което ти каза, съдя, че не иска да привлича внимание върху себе си.
— Това е добре за нас. И съм сигурен, че рандевуто ви тази сутрин те е освежило.
— Това не е твоя работа — сопна му се тя.
— А, ето и първата ти грешка днес. Не можеш да минеш без гаф, нали? — Насочи тънкия си показалец към нея. — Всичко, свързано с теб, е моя работа. Аз те създадох. И в истинския смисъл на думата се чувствам отговорен за благополучието ти. Вземам присърце тази отговорност.
— Виж какво, десетте години минаха — избухна тя. — Спечели си парите, аз също. Предлагам да приключим завинаги. След ден и половина ще съм на другия край на света. Ти поемаш своя път, аз моя, защото всичко това ми дотегна ужасно.
— Ти не ми се подчини.
— Прекарах десет проклети години в двайсет различни страни, като непрестанно се озъртах през рамо, изпълнявайки твоите инструкции. Разбирам, че ще прекарам така и остатъка от живота си. Тъй че аз заминавам. — Впиха поглед един в друг и дълго стояха така.
— Веднага ли тръгваш?
— Дай ми време да стегна багажа. Утре сутринта вече няма да ни има.
Джаксън потърка брадичката си, обмисляйки предложението.
— Кажи ми едно нещо, Лу Ан, кажи ми защо да не те убия начаса?
Тя не беше подготвена за този въпрос.
— Защото на Донован може да му се стори странно, че веднага след разговора ни се превръщам в труп. Сега няма подозрения. Гарантирам ти, че ще го изправиш на нокти. Искаш ли да си навлечеш такава неприятност?
Джаксън сбърчи устни и отсече:
— Отивай да си събираш багажа.
Лу Ан го погледна и посочи вратата.
— Първо ти.
— Да излезем заедно, Лу Ан. Така всеки от нас ще има приличен шанс да реагира в случай, че другият употреби насилие.
Тръгнаха едновременно. Тъкмо когато Джаксън хвана бравата, вратата се отвори с трясък и едва не го събори на земята.
На прага стоеше Ригс, насочил пистолет към Джаксън. Миг преди да последва изстрел, Джаксън блъсна Лу Ан пред себе си.
— Матю, недей! — изпищя Лу Ан.
— Лу Ан… — изплъзна се от устата му името й.
Тя по-скоро усети, отколкото видя как Джаксън се прицелва изпод рамо. Дори с такъв замах можеше да забие ножа смъртоносно. Тя отметна юмрук встрани и го удари над лакътя. В следващия миг Ригс изстена от болка; ножът стърчеше от ръката му. Той се свлече на земята, стиснал дръжката над острието. Лу Ан измъкна пистолета от джоба си, извъртя се светкавично и се опита да се прицели в Джаксън. В същия момент той я дръпна назад към себе си и общата им инерция ги изстреля през стъклото на прозореца. Лу Ан се стовари върху него на верандата, където се приземиха с трясък. Пистолетът се изплъзна от ръката й и тупна встрани. Заборичкаха се върху острите стъкла. Той я сграбчи за врата, тя го ритна в слабините, а единият й лакът го хласна под брадата. Вкопчени здраво, и двамата се надигнаха бавно, като всеки се опитваше да вземе връх над другия. Тя съзря кръвта, бликнала от ръката му. Сигурно се бе порязал, излитайки през стъклото. Мина й през ум, че сега хватката му не може да е тъй здрава. С ненадейна сила, която изненада дори Джаксън, Лу Ан се отскубна от него, сграбчи го за колана и ризата и го хласна с лицето напред в стената на къщата, където той се свлече, зашеметен от силния удар. Без да губи миг, Лу Ан се стрелна напред, възседна гърба му, сграбчи брадата му с две ръце и я затегли назад в усилие да строши гръбнака му. Джаксън крещеше от болка, докато тя дърпаше все по-ожесточено. Още сантиметър-два, и щеше да е мъртъв. Но ръцете й внезапно се изплъзнаха, тя политна назад и се строполи на тревата. Бързо скочи на крака, но щом погледна надолу, се вкамени от ужас. В ръцете си държеше лицето на Джаксън.