Олюлявайки се, той се изправи. В един зловещ миг очите им се срещнаха. Лу Ан за пръв път се вторачи в истинското лице на Джаксън.
Той я погледна в ръцете. После докосна лицето си, попипа собствената си кожа, собствената си коса; дишаше тежко, на пресекулки. Лу Ан вече можеше да го разпознае. Значи тя трябваше да умре.
Същата мисъл споходи и Лу Ан. Спусна се за пистолета си, но в този миг Джаксън я връхлетя. Претърколиха се на верандата и всеки протегна ръка към пистолета.
— Махни се от нея, копеле мръсно! — изкрещя Ригс.
Лу Ан се извърна и го съгледа: стоеше на прозореца, мъртвешки блед, с окървавена риза и пистолет в треперещите, ръце. В този миг Джаксън прескочи верандата със завидна пъргавина. Ригс стреля със секунда закъснение и куршумите се забиха в парапета вместо в плътта.
— По дяволите — изпъшка Ригс и подгъна колене, изчезвайки от полезрението на Лу Ан.
— Матю! — извика тя и се спусна към прозореца.
Междувременно Джаксън бе изчезнал в гората.
Лу Ан хукна към вратата и тичешком съблече жакета си. След миг беше при Ригс.
— Чакай, не го пипай, Матю! — Тя отпори ръкава на жакета си и със зъби го раздра на ленти. После разкъса ръкава на ризата му и оголи раната. Отначало се помъчи да спре кръвотечението с лентите, но не успя. Бръкна под мишницата му и натисна с пръст някакво място. Най-сетне кръвта спря. С най-внимателно движение изтегли острието от ръката му и го захвърли на пода. Зъбите му едва не прегризаха долната устна.
— Дръж пръста си на това място, но не натискай силно да не прекъснеш кръвообращението си. В колата си имам аптечка. Ще те превържа колкото мога и после трябва да потърсим лекар.
Лу Ан прибра пистолета си от верандата и двамата се завтекоха към колата й, където тя проми раната и я превърза. Когато залепи и последното парче лейкопласт върху марлята, Ригс попита:
— Къде си се научила на това?
Лу Ан изсумтя.
— Ей богу, първият доктор, когото видях, и то за двайсетина минути, беше при раждането на Лиса. Когато живееш в затънтено място и си беден, трябва да научиш едно-друго, за да оцелееш.
Когато стигнаха до пункта за спешна помощ на шосе 29, Лу Ан понечи да слезе, за да го подкрепя, но той я възпря.
— Най-добре да ида сам. Бил съм тук и друг път, познават ме. Строителите често се нараняват. Ще им кажа, че съм се подхлъзнал и съм се нанизал на ловджийски нож.
— Сигурен ли си?
— Да, мисля, че вече ти създадох достатъчно неприятности.
— Ще те чакам да излезеш, обещавам — каза тя. . Той се усмихна вяло и стиснал ранената си ръка, влезе в пункта.
Лу Ан заобиколи сградата и паркира на заден ход, за да следи кой идва. Заключи вратите и изруга тихичко. Ригс й се притече на помощ, за което не можеше да го вини. Но тя тъкмо бе убедила Джаксън, че всичко е наред. Още минута, и той щеше да ги остави на мира. Можеше дори да обясни внезапната поява на въоръжения Ригс. Притеснявал се е за нея и я е проследил, мислейки, че се среща с Донован. Но Ригс направи нещо, за което тя нямаше обяснение. Лу Ан се отпусна на облегалката и изпъшка, вперила очи в колите по шосето.
Ригс я бе нарекъл Лу Ан пред Джаксън. Това провали всичко. Сега Джаксън знаеше, че се е разкрила пред Ригс. Не се съмняваше какво ще е наказанието.
Погледна към съседната седалка и съзря бяло картонче. Грабна визитката на Донован и видя телефонния номер. Поколеба се за миг и вдигна слушалката. Изруга, щом чу телефонния секретар. Остави дълго съобщение, обяснявайки какво се е случило. Пак го помоли да се скрие. Тя ще плати за всичко. Донован е добър човек, търсещ истината, и не бива да загине. Никой не трябва да умира заради нея.
Надяваше се Господ да го опази, докато чуе съобщението й.