Джаксън притисна с кърпа дланта си. Лошо се беше по-рязал на стъклото. Проклета жена! Ригс щеше да е мъртъв, ако тя не беше блъснала ръката му само секунда, преди да метне ножа.
Докосна внимателно истинското си лице. Напипа подутина там, където бе попаднал юмрукът й. За пръв път беше усетил грубата й сила и трябваше да признае, че превъзхожда неговата. Нямаше да забрави това и за да я сломи, щеше да използва други методи, не физическа схватка. Залогът бе по-голям отвсякога поради една конкретна причина.
Иронията бе в това, че й повярва и за малко да я остави на мира. Ала стана ясно, че тя се е доверила на Ригс. Той знаеше истинското й име. Едва ли нещо друго можеше да вбеси Джаксън толкова, колкото лъжите на неговите хора. Не можеше и нямаше да понесе предателството. Щом го лъжете за Ригс, най-вероятно го лъжеше и за Донован. А Джаксън разбра, че журналистът от „Трибюн“ се домогва до истината. Тъй че и той трябваше да онемее.
Докато тези мисли се въртяха в главата му, клетъчният телефон иззвъня. Изслуша какво му казаха, зададе няколко въпроса, изреди няколко ясни инструкции и когато затвори, истинските му черти се озариха от дълбоко задоволство. Едва ли имаше по-подходящ момент от този. Току-що бе заложил капана си.
47
Хеликоптерът „Бел Рейнджър“ кацна на поляната, където чакаха три черни лимузини с правителствени номера. Джордж Мастърс скочи на земята, последван от агент Лу Бърман. Качиха се в едната кола и потеглиха. Ригс бе подценил бързината на отклика от Вашингтон.
След двайсет минути трите лимузини свърнаха в пътя, застлан с чакъл, и спряха пред дома на Ригс. Вратите на колите излетяха встрани; мъже със сериозни лица и заредено оръжие обградиха къщата и стария хамбар.
Мастърс отиде до входната врата и задумка по нея. Когато никой не отвори, кимна на един от екипа. Якият агент стовари тежко стъпало върху ключалката и изкърти вратата. След като претърсиха всяка педя от къщата, се събраха в кабинета на Ригс.
Мастърс седна на бюрото и бързо прелисти струпаните книжа. Очите му се заковаха на един лист. Облегна се назад и напрегнато започна да разчита надрасканите бележки за Лу Ан и някоя си Катрин Савидж. Вдигна поглед към Бърман.
— Тайлър изчезва, появява се Катрин Савидж. Тя е прикритието.
— Можем да проверим на летищата дали Катрин Савидж е летяла за чужбина преди десет години — предложи Бърман.
— Няма нужда — поклати глава Мастърс. — Те са една и съща. Тайлър е тук. Бързо издири адреса на Савидж. Обади се на няколко околни агенции за скъпи имоти. Мисля, че нейно височество едва ли вече живее в каравана.
Бърман кимна, извади клетъчен телефон и отиде да се консултира с местните агенти на ФБР, които ги придружаваха.
Мастърс зашари с поглед из кабинета. Чудеше се къде се вписва Ригс във всичко това. Мястото изглеждаше приятно, нов живот, нова работа, спокойствие, напред дълги години хубав живот. Но сега? Мастърс бе отишъл в Белия дом на среща с президента, министъра на правосъдието и директора на ФБР. Докато излагаше теорията си, гледаше как лицата им побеляват. Скандал с ужасяващи мащаби. Държавната лотария фалшифицирана. Американският народ ще си помисли, че собственото му правителство е замесено в това. Как да не си го помисли? Президентът бе заявил публично, че подкрепя лотарията, дори се показа в телевизионна реклама да агитира за нея. Защо пък не, след като в хазната се изливаха милиарди долари, а и неколцина щастливци се издигаха до ранга на милионери?
Намираха се и критици на лотарията, които твърдяха, че приносът й за общото благо е нищожен в сравнение с щетите за отделния човек: разтрогване на семейства, пристрастяване към хазарта, изцеждане на мизерните средства на бедните, пренебрегване на трудолюбието за сметка на нереалистични мечти. Един журналист направи сравнение със стремежа на бедните деца да станат футболисти, а не икономисти. Но, тъй или иначе, лотарията остана непроницаема за куршумите на критиците.
Ала ако се окажеше, че има фалшификация, куршумите скоро щяха да спукат този сапунен мехур. Щеше да избухне грандиозен скандал, който да удари по престижа на институциите начело с Белия дом. Докато седеше в Овалния кабинет, Мастърс видя страха, изписан по лицата на всички тях: директора на ФБР — първия защитник на реда; министъра на правосъдието — първия защитник на закона; президента — първия сред първите. На тях щеше да падне отговорността, и то с гръм и трясък. Тъй че Мастърс получи ясни инструкции: да издири Лу Ан Тайлър на всяка цена. И той възнамеряваше да направи точно това.
— Болеше ли?
Ригс бавно се качи в колата. Дясната му ръка беше бинтовала и превързана през рамо.