Лу Ан протегна длан и здраво стисна ръката му.
— Трудно е да изтриеш толкова години от живота си. Да не мислиш за миналото, да забравиш хората и местата, които много дълго са били важни за теб. Все те е страх да не стъпиш накриво. — Той се взря в нея и уморено каза: — Дяволски е трудно.
Тя вдигна ръка и го погали по лицето.
— Не съм предполагала, че си приличаме по толкова неща.
— Ето още едно — каза той, взрян в нея. — След Джули не съм имал друга жена. — Целунаха се бавно и нежно. — Но знай, че не заради това бях с теб тази сутрин. Имал съм и други възможности през годините, но така и не пожелах да ги осъществя. — После добави тихо: — До този момент.
Тя плъзна пръст по брадичката му, после към устните.
— И аз така. — Отново се целунаха и телата им инстинктивно се слепиха като две парчета от една отливка. Няколко минути седяха здраво прегърнати. Когато се пуснаха, Ригс огледа паркинга, съсредоточавайки се в настоящето.
— Да идем у вас да си вземеш някакви дрехи и неща. После ще се отбием в моята къща и аз да направя същото. Оставил съм на бюрото си бележките, които си водих, докато разпитвах за теб по телефона. Не искам да ги видят чужди очи.
— На четири мили оттук по шосе двайсет и девет има мотел.
— Може като начало. Какво мислиш, че ще направи сега Джаксън?
— Той разбра, че съм го излъгала за теб. Ще предположи, че и за Донован съм го излъгала. Тъй като нямам никаква полза да разкрия истината, а Донован се опитва да направи точно това, Джаксън ще потърси първо него, а после мен. Оставих предупреждение на телефонния секретар на Донован.
— Ей, богу, това е обнадеждаващо, да си номер две в списъка на един психопат — каза Ригс и потупа пистолета в джоба си.
След няколко минути спряха на алеята пред Уикънс Хънт. Къщата бе тъмна. Лу Ан набра кода на алармата и двамата влязоха вътре. Ригс стоя нащрек, докато тя напъха няколко дрехи в малка пътна чанта.
— Сигурна ли си, че Лиса и Чарли са в безопасност?
— Надявам се. Далеч са оттук. И от него. Това може да е само за добро.
Ригс отиде до прозореца, който гледаше към алеята за коли. Надникна навън и краката му се подкосиха от това, което видя. Сграбчи Лу Ан за ръка и двамата хукнаха по стълбите към задния вход.
Черните лимузини спряха пред къщата и мъжете наизскачаха бързо. Джордж Мастърс притича до беемвето, пипна капака на мотора и зашари с поглед наоколо.
— Още е топъл. Тя е някъде тук. Открийте я!
Мъжете се разпръснаха и обградиха къщата.
Двамата тичаха покрай конюшнята и вече наближаваха гората, когато Лу Ан изведнъж спря. Той също спря задъхан, притискайки с длан ранената ръка. И двамата трепереха.
— Какво? — попита той.
Тя посочи към конюшнята.
— Не можеш да тичаш с тази ръка. И какво, ще обикаляме гората?
Влязоха в конюшнята. Джой моментално зацвили и Лу Ан се втурна към нея да я укроти. Докато тя оседлаваше кобилата, Ригс свали един бинокъл от полицата на стената и излезе навън. Иззад гъстите храсти пред конюшнята той насочи бинокъла към къщата. Машинално отскочи назад, като съзря човека на ярко осветената задна морава. Не беше го виждал пет години, но Джордж Мастърс не изглеждаше много променен. В следващия миг той влезе в къщата.
Ригс се промъкна в конюшнята, където Лу Ай закопчаваше седлото. После тя потупа Джой по врата и зашепна успокояващо, докато й надяваше юздата.
— Готов ли си? — попита го.
— Нямам избор. Щом разберат, че къщата е празна, ще претърсят наоколо. Знаят, че сме наблизо, моторът сигурно е още топъл.
Лу Ан постави една касетка до Джой, скочи на седлото и протегна ръка към Ригс.
— Стъпи на касетката и се хвани здраво за мен. Колкото и да внимавам, ще друса, но при язденето е така.
— Не се тревожи за мен. Предпочитам да ме боли, отколкото да се обяснявам с ФБР.
Като излязоха на пътеката, тя каза:
— Значи те са били. Твоите стари приятели, а?
— Да — кимна Ригс. — Всъщност един от тях ми е приятел. По-скоро беше. Джордж Мастърс. Той каза, че съм твърде ценен кадър и не разреши да ме включат в програмата, докато жена ми не загина.
— Матю, не си струва и няма причина да бягаш от тях. Ти не си сторил нищо лошо.
— Виж какво, Лу Ан, не дължа нищо на тия хора.
— Но ако ме заловят и ти си с мен?
— Ами просто няма да ни заловят — изсмя се той.
— Какво смешно има?
— Просто си помислих колко ми беше скучно през последните години. Изглежда, не съм щастлив, ако не върша нещо, заради което може да ми пръснат черепа. Признавам си го.
— Е, тогава си попаднал на подходяща дружина. — Тя впери поглед напред. — Мотелът май отпада.