— Аха, всички такива места ще проверят. А и ще събудим подозрения, ако пристигнем на кон.
— Имам още една кола, която щеше да ни свърши чудесна работа.
— Чакай малко, та ние имаме кола.
— Къде?
— Бързо към къщата на пазача.
Когато стигнаха до малката къща, Ригс й каза:
— Стой тук и си отваряй очите да не би, знаеш кой, да реши да се върне.
Той отвори портите на бараката отзад и влезе вътре. В тъмнината Лу Ан не виждаше какво прави. Чу шум на мотор, който скоро угасна. После отново и този път не спря. След миг се подаде черната хонда на Донован с разкъсана предна броня. Ригс спря пред бараката и слезе.
— Какво ще правим с кобилата? Лу Ан се огледа.
— Мога да я изведа на пътеката. Вероятно ще може да се върне сама, но ме е страх да не се залута в тъмнината или да се подхлъзне в някой трап, или пък да падне в реката.
— Защо не я затворим в бараката и после да се обадим на някой да я прибере? — предложи той.
— Добра идея. — Тя хвана поводите на Джой и я вкара вътре. Огледа се и в дъното забеляза две купчинки сено и корито за вода.
— Чудесно — провикна се тя. — Който е живял тук преди Донован, сигурно е имал кон и го е държал в бараката. — Свали седлото и юздата на Джой и я завърза за една кука на стената. После изнамери кофа, напълни коритото с вода от външната чешма и сложи сеното пред Джой. После затвори портите на бараката и седна на волана на хондата, докато Ригс се наместваше на седалката си. Караха мълчаливо няколко минути.
— Имаме само един шанс да се измъкнем горе-долу читави от тая каша.
— Какъв?
— ФБР проявява разбиране към хората, които му съдействат.
— Но, Матю…
— Ала може и всичко да прости на тези, които му предоставят каквото търси.
— Ако ти отгатвам мислите…
— Просто трябва да им предадем Джаксън в ръцете.
— Добре, че е това. За момент си помислих, че може да е нещо по-трудно.
48
Беше десет часът сутринта. Донован оглеждаше с бинокъл огромния южняшки дом в колониален стил. Наоколо се извисяваха вековни дървеса. Донован се бе озовал в Маклийн, щата Вирджиния, едно от най-богаташките кътчета на Съединените щати. Тук имотите струваха милиони долари, и то застроените върху акър и по-малко. А около тази къща се простираха пет акра земя. Такова място се купуваше с главозамайваща сума.
Докато се взираше в колонадата пред входа, насреща му се зададе чисто нов мерцедес и спря пред масивните порти на оградата. Те се плъзнаха встрани и колата влезе в алеята. С помощта на бинокъла Донован успя да огледа жената зад волана. Макар и прехвърлила четирийсет, тя бе почти същата като на снимката си отпреди десет години. Многото пари могат да забавят стареенето, заключи Донован.
Той погледна часовника си. Бе побързал да дойде тук, за да си изясни нещата. Вече бе чул предупреждението на Лу Ан. Рано беше да бяга, но прие насериозно съвета й. Само един глупак нямаше да се сети, че всичко това е задвижено от мощни сили. Извади пистолета от джоба си и провери дали пълнителят е цял. Още веднъж се огледа напрегнато. Изчака няколко минути, хвърли цигарата през прозорчето, затвори го и потегли към къщата.
Спря пред портата и позвъни на домофона. Гласът, който му отговори, бе нервен и раздразнен. Портите се отвориха и след минута той стоеше във фоайето, извисяващо се през три етажа.
— Мисис Рейнълдс?
Боби Джоу Рейнълдс се стараеше да отбягва погледа "му. Не му отговори, а само кимна. Сякаш бе извадена от журнал, както би се изразил той. Невъзможно беше да предположиш, че само преди десет години е била гладуваща неосъществена актриса и келиерка. След продължителен престой във Франция преди пет години се бе завърнала у дома. Когато Донован се захвана да пише за лотарията, проучи тази жена подробно. Сега вашингтонският хайлайф й засвидетелстваше почитта си. Запита се дали се познават с Алиша Крейн.
След като не стигна доникъде с Лу Ан, Донован се свърза с останалите единайсет спечелили на лотарията. Тях изнамери далеч по-лесно. Те не бягаха от закона. Поне засега.
Рейнълдс беше единствената, която се съгласи да разговаря с него. Петима му затвориха телефона. Хърман Руди го заплаши с физическа разправа и използва език, какъвто Донован не бе чувал от моряшките си години. Останалите така и не го потърсиха след телефонното му съобщение.
Рейнълдс го въведе в дневната — просторна, светла, с модерни мебели, сред които тук-там се открояваха скъпи антики. Обзавеждането вероятно бе дело на дизайнер с изискан вкус.
Рейнълдс седна на един фотьойл и му посочи дивана отсреща.