— Искате ли чай или кафе? — Пак гледаше встрани, нервно потърквайки длани.
— Няма нужда. — Той се приведе напред, извади бележника си, а от джоба си измъкна миниатюрен касетофон. — Имате ли нещо против да запиша този разговор?
— Защо е необходимо? — Май започваше да проявява характер. Той реши да смаже тази склонност, преди да се е засилила.
— Мисис Рейнълдс, когато ми позвънихте след моето обаждане, си помислих, че сте готова да говорите. Аз съм журналист. Не искам да изопачавам думите ви, затова просто ще запиша точните факти, разбирате ли?
— Да — каза тя нервно. — Мисля, че разбирам. Затова и ви се обадих. Не искам името ми да се опетнява. Хората ме уважават, правя щедри дарения за благотворителни организации, член съм на няколко управителни…
— Мисис Рейнълдс — прекъсна я той, — имате ли нещо против да ви наричам Боби Джоу? Лицето й видимо трепна.
— Казват ми Робърта — рече кокетно тя.
Толкова много му напомняше за Алиша, че се изкушаваше да я попита дали не се познават. Реши да се въздържи.
— Добре, Робърта, зная, че сте направили безброй добрини за местните хора. Вие сте стълб на обществото. Но аз не се интересувам от настоящето ви. Искам да говорим за миналото, и по-специално за преди десет години.
— Споменахте ми по телефона. За лотарията. — Тя нервно зарови пръсти в косата си.
— Именно. За извора на всичко това. — Той огледа разкоша наоколо.
— Спечелих на лотарията преди десет години и днес това не е новина, мистър Донован.
— Казвайте ми Том.
— Предпочитам да ви говоря на фамилия.
— Добре. Робърта, познавате ли някоя си Лу Ан Тайлър? Тя се замисли, после поклати глава.
— Това име не ми говори нищо. Трябва ли да я познавам?
— Може би не. И тя спечели на лотарията два месеца след вас.
— Браво на нея.
— Тогава Лу Ан много приличаше на вас. Бедна, без особени перспективи. Всъщност затънала в безизходица. Тя се засмя нервно.
— Прозвуча така, сякаш съм бедствала. Което е далеч от истината.
— Но не сте благоденствали, нали? Искам да кажа, че затова сте играли на лотарията, прав ли съм?
— Предполагам. Не че съм очаквала да спечеля…
— Не сте ли, Робърта?
— За какво говорите? — сепна се тя.
— Кой се занимава с инвестициите ви?
— Това не е ваша работа.
— Е, ако не се лъжа, същият човек, който управлява парите на останалите единайсет спечелили, включително и на Лу Ан Тайлър.
— И какво от това?
— Хайде, Робърта, проговорете. Тук има нещо нагласено. Вие знаете всичко, аз пък искам да узная всичко. Всъщност знаели сте, че ще спечелите.
— Вие сте луд! — извиси треперещ глас тя.
— Нима? Аз не мисля така. Доста лъжци съм интервюирал, Робърта, и някои много изпечени. Но вие не сте от тях.
— Не съм длъжна да слушам това — каза тя и стана, но Донован продължи:
— Историята ще излезе наяве, Робърта. На път съм да се добера до нея по много фронтове. Въпрос на време. Едно ви питам; искате ли да ми съдействате поради вероятността да се измъкнете относително невредима, или предпочитате да потънете с останалите?
— Аз… аз…
Донован продължи с равен глас:
— Нямам за цел да унищожа живота ви, Робърта. Но ако сте участвали в заговора по фалшифициране на лотарията по какъвто и да е начин, ще понесете някакви удари. Ще ви предложа същата сделка, която предложих и на Тайлър. Разказвате ми каквото знаете, аз отивам да пиша материала си, а докато той излезе, вие може да правите каквото решите. Например да изчезнете. Помислете си за алтернативата. Тя далеч не е толкова хубава.
Рейнълдс отново седна, огледа дневната си и въздъхна дълбоко.
— Какво искате да знаете? Донован включи касетофона.
— Нагласена ли беше лотарията? — Тя кимна. — Трябва ми словесен отговор, Робърта — посочи той касетофона.
— Да.
— Как? — Донован се разлюля от напрежение, докато чакаше отговора.
— Бихте ли ми налели чаша вода от онази гарафа?
Донован скочи, наля вода и сложи чашата пред нея.
— Как? — повтори той.
— С някакви химикали.
— С химикали ли? — наклони глава той.
Рейнълдс извади кърпичка от джоба си и избърса внезапно бликналите сълзи.
Докато я наблюдаваше, Донован си помисли, че тя всеки момент ще рухне.
— Няма ме в точните науки, Робърта, обяснете ми го възможно най-просто.
Рейнълдс стисна здраво кърпичката.
— Всички топки освен една са напръскани с някакъв химикал. И отворът, в който топката влиза, е напръскан с нещо. Не мога точно да го обясня, но със сигурност само една топка, ненапръсканата, попада в тръбата. И така във всички сфери.
— По дяволите! — рече изумено Донован и се вторачи в нея. — Добре, Робърта, аз имам милион въпроси. Знаеха ли за това другите спечелили? Как се е осъществило? И от кого? — Спомни си за Лу Ан. Ей, богу, тя със сигурност знаеше.