Донован се изкашля и с внезапно движение успя да седне.
— Как ме проследи?
— Знаех, че Лу Ан няма да ти каже почти нищо. Коя щеше да е следващата ти стъпка? Да намериш друг източник.
Позвъних на всичките си победители. Десетима инструктирах да те отрежат. А на Боби Джоу… прощавай, на Робърта… казах да те приеме.
— Защо на нея?
— Няма значение. — Джаксън се усмихна и на желанието си да му обясни защо, и на тържеството си, че има пълен контрол над ситуацията. — А сега да продължим. Течността, с която напръсквах девет от топките, беше акрилно вещество. Ако се интересуваш от точните детайли, беше разреден разтвор на полидиметил силоксан, който с малки модификации получи свръхполяризация. Този химикал създава мощен електростатичен заряд и освен това увеличава топката с няколко стотни от милиметъра, което води до незабележима промяна в теглото и размера. Топките се измерват, за да е сигурно, че са със съвършено еднакво тегло. Топката с печелившото число във всяка една сфера оставаше ненапръскана. По отвора на тръбата, в която трябваше да попадне тя, също нанасях полидиметил силоксан. При тези точно спазени условия деветте топки със статичен заряд не можеха да влязат в тръбата, напръскана със съшия разтвор; те се отблъскваха помежду си и от отвора, както става при частици с еднакъв електростатичен товар. Тъй че отпадаха от печелившата комбинация. Само чистата топка можеше да се провре в тръбата.
По лицето на Донован се изписа ужас, но после погледът му просветна.
— Чакай малко. Ако деветте топки са били с еднакъв заряд, не са ли се отблъсквали още преди да ги раздвижат? Това не събуждаше ли подозрения?
— Чудесен въпрос. Аз съм цар на детайлите. Модифицирах химикала така, че да се активира само при топлината, създадена от въздушната струя, която изтласква нагоре топките. Дотогава те са неподвижни. — Джаксън помълча малко и с блеснали очи продължи: — Посредствените умове търсят сложни сценарии; само гениалните могат да постигнат простота. Докато си ровил, сигурно си установил, че всичките ми победители са били бедни, отчаяни хора, търсещи малко надежда и помощ. И аз им ги дадох. На всички тях. Организаторите на лотарията харесаха това. Ония от правителството изглеждаха като светци, помагащи на бедните с подкрепата си за лотарията. Вие, журналистите, получавахте материал за умиляващи до сълзи истории. Всеки спечели по някакъв начин. Включително и аз.
Донован почти очакваше театрален поклон.
— И всичко това го изпипа сам? — подсмихна се той. Отговорът на Джаксън бе остър и троснат.
— Не ми трябваше никой, освен моите победители. Човешките същества допускат безброй грешки, как да разчиташ на тях? Науката е друго нещо. Тя е абсолютна. При нея всичко следва строги принципи.
— Как се добра до сферите? — Донован започна да заваля думите от все по-силната болка. Джаксън разтегли усмивка.
— Успях да получа назначение като техник във фирмата, която доставя и поддържа оборудването. Бях прекалено квалифициран за тази длъжност, поради което и ме взеха. Никой не се интересуваше от нищожния усърден техник, все едно не съществувах. Затова пък имах пълен и неограничен достъп до машините. Дори си купих една за мен, спокойно да си правя експерименти с химикалите. И ето ме, господинът Техник, пръскам си топките с разтвор, който всички вземат за почистваща течност против прахта и саждите, които може да са влезли в сферите. Цялата работа е да държа в ръка едната топка, докато пръскам. Разтворът засъхва почти моментално. Пускам незабелязано последната топка и съм готов. — Джаксън се изсмя. — Хората трябва наистина да уважават опитните техници, мистър Донован. Те контролират всичко, защото машините, които управляват информационния поток, са в техни ръце. Всъщност аз използвам мнозина от тях в работата си. Не беше нужно да купувам водещите фигури. Те са безполезни, защото са некомпетентни фукльовци. На мен ми дай работните пчелички.
Джаксън се изправи и надяна чифт ръкавици.
— Мисля, че ти разказах всичко — рече той. — Сега, като свърша с теб, отивам да навестя Лу Ан.
„Проклет глупак съм, че не те послушах, Лу Ан“, помисли си Донован.
— Един съвет от мен, гад противна — изломоти Донован, — захванеш ли се с тая жена, ще ти разкаже играта.
— Благодаря за мнението. — Джаксън сграбчи Донован за раменете.
— Защо ме държиш жив, копеле мръсно? — Понечи да се отскубне, но беше твърде немощен.
— Не те държа. — Джаксън внезапно притисна ръце от двете страни на главата му и рязко я извъртя. Изпукването на костта бе леко, но не можеше да се сгреши с друг звук, Джаксън нарами мъртвия и го свали в гаража. Отвори вратата на мерцедеса и потърка безжизнените пръсти по кормилото, таблото, часовника и други повърхности, където оставаха ясни следи. Накрая сви ръката на Донован около пистолета, с който бе убил Боби Джоу Рейнълдс. После уви трупа в одеяло и го напъха в багажника. Притича до къщата, прибра чантата си и репортерския касетофон, сетне се върна в гаража и седна зад волана. След няколко минути мерцедесът бе вече напуснал спокойното предградие. Джаксън отби встрани от шосето, свали прозореца и метна пистолета сред гъстите дървета. Щеше да изчака нощта и тогава една близка пещ за смет и листа, която бе открил при предишно разузнаване, щеше да послужи за вечно жилище на Томас Донован.