Ригс набра номера. След няколко минути влезе в Хувър Билдинг. Въоръжена охрана го придружи до една заседателна зала — голяма, но оскъдно обзаведена. Той мина покрай столовете, наредени около масата, и прав зачака появата им. Беше се завърнал у дома, тъй да се каже. Огледа залата за скрити камери и не откри нищо, забележимо с просто око. Това означаваше, че тя се подслушва и наблюдава с по-специална техника.
Бързо се извърна към вратата, която се отвори. Влязоха двама мъже с бели ризи и почти еднакви вратовръзки.
Джордж Мастърс протегна ръка. Беше едър и доста плешив, но фигурата му оставаше стегната. Със строгата външност на типичен агент Лу Бърман гледаше мрачно.
— Много време мина, Дан… Ригс стисна ръката му.
— Сега съм Мат. Дан умря, не си ли спомняш, Джордж?
Джордж Мастърс се покашля, огледа се нервно и с жест покани Ригс да седне на издрасканата маса. Когато и тримата се настаниха, Джордж Мастърс наклони глава към Бърман.
— Лу Бърман води разследването, за което си говорихме по телефона.
Бърман отсечено кимна на Ригс.
— Дан… — заговори Мастърс на Бърман, — всъщност Мат беше един от най-страхотните тайни агенти, които някога сме имали.
— Жертвах много в името на правосъдието, нали тъй, Джордж? — вметна Ригс с безизразен поглед.
— Искаш ли цигара? — попита Мастърс. — Ако правилно си спомням, пушеше навремето.
— Отказах ги, много са вредни. — Той погледна към Бърман. — Джордж ще ви каже, че се задържах в тая игра твърде дълго. Прав ли съм, Джордж? Макар да стана не по моя воля.
— Много време мина оттогава.
— Странно, но за мен сякаш беше вчера.
— Така е с хората от глухата провинция.
— Лесно е да се каже, когато не си виждал как пръсват черепа на жената ти заради това, с което си изкарваш прехраната. Но да оставим миналото.
— Съжалявам, Мат. — Мастърс подпря лакти на масата и се вгледа в него. — За твоя информация, преди два дни бях в Шарлътсвил.
— Красиво градче, има колеж…
— Пообиколих една-две кръчми. Помислих си, че може да те срещна.
— Гледам да се трудя, Джордж.
Мастърс се вторачи в превръзката.
— Злополука ли някаква?
— В строителството има рискове. Дошъл съм да направим сделка, Джордж. Взаимноизгодна сделка.
— Знаете ли къде е Лу Ан Тайлър? — обади се Бърман и впи очи в Ригс.
— Заключил съм я долу в колата, Лу, искаш ли да провериш? Ето. — Ригс бръкна в джоба си, извади връзка ключове и ги разлюля пред агента. Бяха от къщата му, но Ригс реши, че Бърман няма да се върже.
— Не желая да си играем игрички — изръмжа Бърман.
— Нито пък аз — наведе се напред Ригс. — Както казах, дошъл съм да направим сделка. Искате ли да я чуете?
— Защо ще правим сделки с теб? Откъде да знаем, че не си в комбина с Тайлър?
— Какво ви интересува това?
Лицето на Бърман поаленя.
— Тя е престъпница.
— Повечето ми трудов стаж мина в работа с престъпници, Лу. А и кой казва, че тя е такава?
— Щатът Джорджия.
— Добре ли сте запознати със случая? Искам да кажа, проучихте ли го? Според моите източници това са пълни глупости.
— Твоите източници? — подсмихна се Бърман.
— Прегледах досието, Мат — намеси се Мастърс. — Може и наистина да е глупост. — Той навъсено изгледа Бърман. — А и да не е, проблемът е на Джорджия, не наш.
— Именно, а вашият интерес трябва да е насочен другаде. Бърман обаче не се предаваше.
— Освен това не е плащала никакви данъци. Спечелила е сто милиона, изчезнала е за десет години и нито цент за Чичо Сам.
— Мислех те за агент на ФБР, а не за бирник — изстреля Ригс.
— По-спокойно, момчета — каза Мастърс.
— Очаквах да се интересувате много повече от човека, който стои зад Лу Ан и зад много други. Невидимият, който разиграва милиарди долари из цял свят, създава хаос на борсите и проблеми за вас. Искате ли да се доберете до него, или предпочитате да разнищваме неудържаните данъци на Лу Ан?
— Какво предлагаш?
Ригс се облегна назад.
— Както правехме навремето, Джордж. Улавяме голямата риба, а малките ги пускаме.
— Това не ми харесва — измърмори Бърман.
Ригс го загледа от упор.
— От опит знам, че ако хванеш акулата, те повишават. И теб, и заплатата, което е по-важно. А рибките не ги броят за нищо.
— Не ми чети лекции, Ригс, не съм от вчера тук.
— Добре, Лу, значи да не губим време в приказки. Даваме ви в ръцете онзи тип, а с Лу Ан не се занимавате — нито вие, нито данъчната полиция, нито ченгетата в Джорджия.