— Не можем да дадем гаранции, Ригс. Данъчните си имат своя политика.
— Е, тя ще плати някакви пари.
— Може би купища, Ригс.
— Но никакъв затвор. Ако ли не, много ви здраве. Искам оттегляне на обвинението за убийство.
— Ами ако сега те приберем на топло, докато не изпееш къде е?
— Значи ще стигнеш до кривата круша. Лу Ан пак офейква, а ти лапаш мухите. Впрочем въз основа на какво обвинение ще ме задържите?
— За съучастие.
— Съучастие в какво?
Бърман се позамисли.
— Ами за подпомагане и съдействие на бегълка.
— Какво доказателство имате? С какво ще удостоверите, че знам къде е и че изобщо я познавам?
— Проучвал си я, видяхме бележките на бюрото ти.
— О, значи сте ми идвали на гости в Шарлътсвил? Да се бяхте обадили предварително, можеше да ви поканя на вечеря.
— Открихме доста интересни неща — подметна Бърман.
— Браво на вас. Може ли да видя заповедта за обиск?
Бърман понечи да каже нещо, но после стисна устни. По лицето на Ригс пробяга тънка усмивка.
— Страхотно, нечувано. Без заповед за обиск. А откога е забранено да се изисква информация, която е обществено достояние? Понеже аз я получих от ФБР.
Мастърс заговори бавно:
— Ако речем да се споразумеем, какво общо има този човек с Тайлър?
— Трябвало е да вземе парите отнякъде.
Мастърс се замисли за миг и очите му присветнаха.
— Чуй ме, Мат, работата е по-дебела, отколкото си мислиш. — Хвърли поглед към Бърман, преди да продължи: — Знаем, или по-скоро предполагаме, че лотарията е била… — Запъна се, търсейки точната дума. — Че е била компрометирана. Така ли е?
Ригс се облегна на стола си и забарабани по масата.
— Може би.
Мастърс отново прояви старание при избора на думите.
— Искам едно да ти стане ясно. Президентът, министърът на правосъдието и директорът на ФБР са известени за тази вероятност. И тримата са в абсолютен шок.
— Браво на тях!
Мастърс се престори, че не забелязва саркастичния тон.
— Ако лотарията е била нагласена, тогава трябва да се пипа много предпазливо.
— Което ще рече — изсмя се Ригс, — че разчуе ли се, половината население на Вашингтон, включително и тия тримата, ще си търсят имената в списъците на издирваните от закона. Тъй че предлагате да е скрито-покрито.
— Виж какво, станало е преди десет години. Не е било по наше време — каза Бърман.
— Но като пресата го раздуха, вие сте на мушката, добре го знаете.
Мастърс стовари юмрук върху масата.
— Ти съзнаваш ли какво ще стане, ако народът разбере, че лотарията е била манипулирана? — разпалено попита той. — Представяш ли си съдебните дела, разследванията, скандалите, удара по цялата система?
— А ти какво предлагаш, Джордж?
Мастърс разтвори длан и започна да изброява на пръсти:
— Довеждаш ни Тайлър. Разпитваме я, получаваме съдействието й. С тази информация в ръце залавяме хората…
— Човека, Джордж — вметна Ригс. — Един е само, но държа да ти кажа, че случаят е специален.
— Добре, с помощта на Тайлър го залавяме.
— А с нея какво става?
Мастърс безпомощно разпери ръце.
— Хайде сега, Мат, знаеш, че е издирвана за убийство. Едно десетилетие не внася данъци. Как да мисля, че не е в комбината? Това означава няколко доживотни присъди, но аз ще се споразумея за една, а може и за половин, ако много ни помогне, само че не ти го гарантирам.
— Е, момчета, приятно ми беше — каза Ригс и се изправи.
Бърман мигом скочи и препречи пътя му.
— Лу, още имам една здрава ръка и юмрукът й просто ме сърби. Държиш ли да го забия в лицето ти? — Ригс заплашително се запъти навън.
— Чакай малко, задръж си юмрука! — изрева Мастърс. — Седнете и двамата!
Ригс и Бърман забиха очи в земята и после бавно се върнаха на местата си.
— Ако си мислиш, че жената с радост ще хукне да рискува живота си, само и само да ти поднесе на тепсия онзи тип, а като награда да получи доживотен затвор, значи ти е време да си вземеш шапката, Джордж. Защото вече си изкуфял. — Ригс насочи показалец към него. — Нека те осветля по един въпрос. Това е игра на живот и смърт и тя се казва „Кой държи лоста?“. Тъй че се обаждаш на полицията в Джорджия и поръчваш Лу Ан да не се издирва за убийство или за каквото и да било. И висяща глоба за неправилно паркиране да има, отменящ я. Разбра ли ме? Нареждаш им ясно и просто. После се обаждаш в Данъчното управление и казваш, че тя ще плати каквото дължи, но за затвор и дума не може да става. Що се отнася до участието в лотарийна фалшификация, ако то не е загубило давност, забравяш за обвинения. И най-малкото нарушение, което може да я вкара в затвора дори за секунда, трябва да се зачеркне. Не го е имало. Точка. Тя е свободен човек.