— Да не си превъртял? — обади се Бърман.
— А иначе? — попита тихо Мастърс, вперил очи в Ригс.
— Иначе правим всичко обществено достояние. Какво има да губи тя, Джордж? Ако ще изкара живота си в затвора, трябва да си намери някакви хобита за запълване на дните. Може да се появи в „Шейсет минути“, „Репортажи на живо“, дори в предаването на Опра. Не е изключено да подпише и договор за книга. Ще разкаже как печалбата е била предрешена, как президентът и министърът на правосъдието, и твоят директор са поискали това да остане скрито-покрито, за да си опазят постовете. И какви глупаци са били те да изпуснат един голям престъпник, който побърква света от години, а да осъдят една млада жена, израснала в мизерия, защото е направила това, което всички ние моментално щяхме да сторим.
Докато Мастърс преценяваше думите му, Бърман изсумтя.
— Само един човек? Не ми се вярва. Имаме си работа с голяма организация. Още не сме доказали нищо, но си личи, че играчите са много.
Ригс се върна мислено в къщата на пазача в мига, преди да го улучи ножът. Тогава се взря в най-зловещите очи, които някога бе виждал. През годините като таен агент бе попадал в опасни ситуации и познаваше страха както всяко човешко същество. Но никога преди не бе изпитвал дивия ужас, който тези очи събудиха у него. Обърна се към Бърман.
— Знаеш ли, ще се изненадаш, Лу. Той е цар на маскирането. Може да ти изиграе всички роли в бродуейски спектакъл и никой няма да отгатне, че е един и същи човек.
Мастърс опита друга тактика.
— Спомни си, Мат, че до неотдавна и ти беше един от нас. Помисли си за това. Явно си спечелил доверието на Тайлър. Ако ни я доведеш, правителството ще ти се отблагодари, така да го кажем. Няма да са ти нужни чук и трион, за да си изкарваш хляба.
— Чакай да си помисля малко, Джордж. — Ригс затвори очи, отвори ги почти моментално и каза: — Върви по дяволите!
Той и Мастърс впиха погледи един в друг.
— Решавай, Джордж. Правим ли сделката? Или да ида да звънна на Опра?
Мастърс кимна бавно и едва забележимо.
— Ще ми се да го чуя изречено, Джордж.
Бърман понечи да се намеси, но Мастърс го парира с поглед.
— Да, правим сделката — каза Мастърс. — Няма да има затвор.
— А издирването в Джорджия?
— Прекратява се.
— Сигурен ли си, че можеш да постигнеш това? Знам, че пълномощията ти там са ограничени. — Тонът на Ригс бе подигравателен.
— Моите — да, но мисля, че президентът няма този проблем. Наредено ми е да избегна публичния скандал. Гарантирам ти, че или той, или министърът на правосъдието ще си направят труда да позвънят в Джорджия.
— Добре. А сега да повикаме тук директора и министъра на правосъдието, защото искам и от тях да чуя същото. Между другото, президентът зает ли е днес?
— По дяволите, няма начин да се срещнеш с него!
— Тогава доведи директора на ФБР и министъра на правосъдието, Джордж. Веднага!
— Не вярваш на думата ми ли?
— Просто да кажем, че някои твои постъпки не са ми вдъхнали голямо доверие. А и държа на бройката. — Той кимна към телефона. — Обади се.
Мастърс и Ригс се гледаха изпитателно поне една минута. После Мастърс бавно вдигна слушалката и проведе дълъг разговор. Наложиха се промени на срещи, но след трийсет минути директорът на ФБР и министърът на правосъдието седяха срещу Ригс. Той им предложи същата сделка и изтръгна същите обещания.
— Благодаря за съдействието — каза накрая и се надигна. Бърман също стана.
— Добре, ако ще работим заедно, доведи Тайлър да я прослушаме, да съставим екип и да пипнем оня престъпник.
— Ъъ… виж какво Лу, договорихме се аз да го пипна, а не ФБР.
Бърман се вбеси.
— Върви по…
— Млъкни, Лу! — сряза го директорът на ФБР и се обърна към Ригс. — Наистина ли мислиш, че можеш да се справиш?
Ригс се усмихна.
— Да съм ви разочаровал някога? — Той хвърли поглед към Мастърс.
Мастърс не отвърна на усмивката му, а просто продължи да го наблюдава.
— Ако не успееш, всички уговорки относно Тайлър отпадат. — Помълча, а после добави заплашително: — За теб важи същото. Край на твоята нелегалност. И не съм сигурен дали ще имаме основания отново да те прикрием. А враговете ти все още пипат сериозно.
Ригс се запъти към вратата и на прага се извърна.
— Добре, Джордж, не съм и очаквал много от вас. И, ей, богу, не се опитвайте да ме проследите. Това ще ми вдигне кръвното и ще е загуба на време. Окей?
— Няма, не се притеснявай.
Гръмогласният министър на правосъдието зададе последен въпрос:
— Била ли е лотарията фалшифицирана, мистър Ригс?