— Несъмнено. Искате ли да знаете от кого? Изглежда, че националната лотария е била използвана да се финансират плановете на един от най-опасните психопати. Аз лично не съм срещал друг такъв. Искрено се надявам това никога да не стане новина на деня. — Обходи с поглед залата и съзря как паниката сковава всяко от побелелите лица. — Приятен ден. — Ригс затвори вратата след себе си.
Останалите се спогледаха.
— Мамка му — успя само да каже директорът и залюшка глава.
Мастърс вдигна телефона и занарежда:
— В момента излиза от сградата. Знае, че ще го проследим. Не го изпускайте от очи, но се дръжте на разстояние. Той е много печен, тъй че ще ви разкара из целия град, преди да се опита да ви избяга. Бъдете нащрек! Щом се срещне с Тайлър, веднага се обадете. Дръжте ги под наблюдение, но не ги закачайте. — Погледна министъра, който кимна в съгласие. Мастърс затвори слушалката и въздъхна дълбоко.
— Вярваш ли на Ригс, че зад всичко това стои само един човек? — попита директорът, гледайки Мастърс.
— Звучи невероятно, но се моля на Господа да е истина — рече Мастърс. — По-лесно е да си имам работа с един тип, отколкото с цяла банда престъпници, пръснати по цял свят. — И министърът на правосъдието, и директорът закимаха в подкрепа на думите му.
Бърман се огледа въпросително.
— И тъй, какъв е планът? Директорът се покашля и каза:
— На всички ви е ясно, че не бива да допуснем това да се разчуе. При никакви обстоятелства. Дори Ригс да успее и да заловим този човек, както и забърканите в измамата, пак ще се изправим пред голям проблем.
Министърът на правосъдието скръсти ръце на гърдите си и продължи мисълта му.
— Дори да намерим достатъчно доказателства и да осъдим този човек, той ще ни държи в шах. Ще използва същите заплахи както Ригс. Сделка или публично разгласяване. Дори си представям как адвокатът му точи зъби. — Той неволно потръпна.
— Значи казвате, че до процес не може да се стигне — обади се Бърман. — Тогава какво?
Министърът пренебрегна въпроса и се обърна към Мастърс:
— Мислите ли, че Ригс играе честно?
Мастърс сви рамене.
— Беше един от най-добрите в тайните операции. Там се налага редовно да лъжеш, без да ти проличи. Истината остава на заден план. Понякога реалността ти се замъглява. А старите навици трудно умират.
— С една дума, не можем да му се доверим напълно.
Мастърс се позамисли.
— Не повече, отколкото той на нас.
— Е — каза директорът на ФБР, — по всяка вероятност едва ли ще видим тоя тип жив. — Той се огледа. — Прав ли съм? Всички кимнаха.
— Ако е толкова опасен, колкото твърди Ригс — обади се Мастърс, — първо го застрелвам, а после задавам въпроси. Тогава може би няма да си имаме проблеми.
— А с Тайлър и Ригс какво ще правим? — попита министърът.
— Ако поемем по този път, не се знае кой ще загине в престрелката. Не казвам, че го желаем, разбира се — побърза да добави той, — но както в случая с жената на Ригс понякога си отиват невинни хора.
— Тайлър едва ли е невинна — вметна гневно директорът,
— Разбира се — каза Мастърс. — А след като Ригс предпочита да засвидетелства вярност към нея вместо към нас, тогава да си носи последствията. Каквито и да са те.
Всички се спогледаха неловко. При нормални обстоятелства на никого от тях не би му хрумнала подобна мисъл.
50
Крачейки по улицата, Ригс погледна часовника си. Под циферблата имаше миниатюрно записващо устройство, а дупчиците на кожената каишка служеха като микрофон. Предишния ден прекара известно време в един прочута „шпионска работилница“ на четири пресечки от Хувър Билдинг. Технологиите явно бяха усъвършенствани през тези пет години. Сега сделката с ФБР не беше записана само в паметта му. При подобни операции не можеше да се доверява изцяло никому, все едно на чия страна е.
Ригс съзнаваше, че правителството не ще позволи истината да излезе наяве. В този случай залавянето на престъпника жив бе също толкова опасно, колкото и незалавянето му, ако не и по-опасно. И всеки, който знаеше истината, бе застрашен, при това не само от Джаксън. Ригс бе убеден, че хората на ФБР никога няма да стрелят умишлено по невинен човек. Но те едва ли вземаха Лу Ан за невинна. А тъй като той я подкрепяше, автоматически се причисляваше към враговете.
Ригс не си направи труда да се озърта назад. Знаеше, че го следят. Макар да го бе уверил в противното, Мастърс на-часа му бе пратил опашка. На негово място Ригс не би постъпил така. Сега той трябваше да отреже опашката, преди да се срещне с Лу Ан. Усмихна се. Беше същото като едно време.
Докато Ригс уговаряше сделката с ФБР, Лу Ан набра един номер от уличен автомат. След няколкото сигнала „свободно“ реши, че ще последва стандартното съобщение на телефонния секретар. И тогава чу глас. Едва го позна, защото връзката беше ужасна.