— Чарли?
— Лу Ан?
— Къде сте?
— Пътуваме. Почти не те чувам. Минавам под жици с високо напрежение,
След миг връзката се пооправи.
— Сега е по-добре — каза тя.
— Чакай така, искат да говорят с теб.
— Мамо?
— Здравей, милинка.
— Добре ли си?
— Чудесно, момичето ми, както ти обещах.
— Чичо Чарли каза, че се виждаш с мистър Ригс.
— Вярно е. Той ми помага… за разни неща.
— Радвам се, че не си сама. Домъчня ми за теб, мамо.
— И на мен, много.
— Ще можем ли да си дойдем у дома? У дома? Къде беше домът им сега?
— Надявам се, миличка. Мама се старае това да стане час по-скоро.
— Обичам те.
— И аз, детенцето ми.
— Ето ти чичо Чарли.
— Лиса?
— Да?
— Искам да изпълня това, което ти обещах. Ще ти разкажа всичко. Цялата истина. Нали?
— Добре, мамо — отвърна поуплашено гласчето.
Когато Чарли пое слушалката, Лу Ан му каза само да слуша. Осведоми го за последните събития, за плана на Ригс и за истинското му минало.
Чарли едва се сдържа, но нямаше как да задава въпроси пред Лиса.
— Чакай малко. След две минути ще стигнем до някакво крайпътно заведение. Обади ми се пак.
Когато Лу Ан позвъни отново, Чарли попита възбудено:
— Ти луда ли си?
— Къде е Лиса?
— В тоалетната.
— В безопасност ли е?
— Пред вратата съм, тук е пълно със семейства. Сега ми отговори на въпроса.
— Не, мисля, че не съм луда.
— Пуснала си Ригс, бившето ченге, да влезе в Хувър Билдинг и да ти урежда сделка? Откъде си сигурна, че точно в този момент не те продава за едното нищо?
— Вярвам му.
— На него? — Лицето на Чарли поаленя. — Та ти почти не го познаваш, Лу Ан. Това е голяма грешка, скъпа. Огромна грешка.
— Не съм съгласна. Ригс играе с открити карти. Сигурна съм. Научих някои неща за него през последните дни.
— Като например че е изпечен агент, усъвършенствал изкуството на лъжата.
Лу Ан премига, когато тези думи проникнаха в съзнанието й. Зрънцето на съмнението изведнъж покълна.
— Чуваш ли ме, Лу Ан?
Тя стисна по-здраво слушалката.
— Да. Ако ме мами, скоро ще разбера.
— Трябва да се махаш оттам. Щом си с кола, изчезвай моментално.
— Чарли, той спаси живота ми. Иначе Джаксън щеше да ме убие.
Чарли помълча малко. Водеше душевна борба и беше много раздвоен. От всичко, което Лу Ан му каза, излизаше, че Ригс е на нейна страна. Чарли се сещаше защо: този човек беше влюбен в нея. А тя? Сигурно и тя беше влюбена в него. В такъв случай къде оставаше той самият? Работата беше там, че Чарли предпочиташе Ригс да лъже. Искаше този човек да изчезне от живота им. Това желание изкривяваше цялото му мислене. Но Чарли много обичаше Лу Ан. И Лиса също. Заради тях винаги беше пренебрегвал собствения си интерес. При тази мисъл душевният му конфликт изчезна.
— Лу Ан, разчитам на инстинкта ти. Сега като разсъждавам, Ригс май е искрен. Все пак си отваряй очите, нали?
— Добре, Чарли. Вие къде сте?
— Прекосихме Западна Вирджиния, влязохме в Кентъки, стигнахме до границата с Тенеси и сега пак сме се запътили назад към Вирджиния.
— Време е да тръгвам. Ще ти се обадя по-късно да ти кажа какво е станало днес.
— Надявам се останалата част от деня да не е толкова бурна, колкото досега.
— И аз се надявам, Чарли. Благодаря ти.
— За какво? Нищо не съм направил.
— Сега кой лъже?
— Много внимавай.
Лу Ай затвори. Ако всичко вървеше според плана, скоро щеше да види Ригс. Крачейки към колата, тя се замисли за първоначалната реакция на Чарли. Можеше ли да се довери на Ригс? Седна зад волана на хондата и тъкмо посегна да включи на скорост, когато ръката й увисна във въздуха. Нямаше време за двоумене, макар да се раздираше от противоречия. Ръката й отказа да помръдне.
51
Ригс вървеше бавно по Девета улица и небрежно зяпаше наоколо, сякаш се чудеше как да си пропилее времето. Спря, внимателно изхлузи ръката си от клупа на превръзката през рамо и я пъхна в ръкава на палтото си, след което го закопча догоре. Острият вятър продължаваше да свири по улицата и Ригс вдигна яката си, извади от джоба си плетено кепе, на което пишеше „Вашингтон Редскинс“, и го нахлупи ниско, тъй че закри половината от зачервеното си лице. Свърна в една дрогерия.
Двата екипа, които го следяха, едните пеша, другите със сив форд, бързо заеха позиции. Едните завардиха предния вход, другите — задния. Знаеха, че Ригс е много ловък и не искаха да рискуват.