Ригс излезе с вестник под мишница, повървя малко и махна на едно такси. Агентите бързо се наблъскаха в колата и последваха таксито.
Малко след като те изчезнаха, от дрогерията изникна истинският Мат Ригс с черна филцова шапка на главата. Тръгна в обратната посока. Номерът беше в яркото плетено кепе. Неговите преследвачи се бяха вторачили в червено-златистите шарки като във фар при буря и не бяха забелязали леките разлики в палтата, панталоните и обувките. Снощи Ригс бе поискал тази услуга от един приятел, който го мислеше за отдавна умрял. Сега агентите на ФБР проследяваха човека до службата му — адвокатска фирма недалеч от Белия дом. Той живееше близо до Хувър Билдинг, тъй че не беше трудно да обясни какво търси в квартала. А и много жители на Вашингтон носеха кепета на „Редскинс“ по това време на годината. И накрая, ФБР нямаше откъде да знае за старото приятелство между двамата мъже. Агентите щяха да го разпитат набързо, да осъзнаят грешката си, да докладват на Мастърс и директора, след което им се пишеше лошо.
Ригс се качи на такси и даде един адрес. Колата потегли бързо. Той зарови пръсти в косата си. Радваше се, че ги изигра. Двамата с Лу Ан бяха далеч от свободата, но поне можеше да си поеме глътка въздух. Когато таксито спря на червено, Ригс разгъна вестника, който си бе купил в дрогерията.
От първа страница го гледаха две лица. Едното му бе познато, а другото — неизвестно. Бързо изчете текста и пак се вторачи в снимките. С журналистическа карта на ревера и писалка, затъкната в джоба на ризата, Томас Донован гледаше сънено, сякаш току-що бе кацнал на летището, връщайки се от важно събитие в другия край на света.
Жената на другата снимка бе в пълен контраст с неугледния вид на журналиста. Беше облечена елегантно, прическата и гримът бяха дело на професионални ръце, а околната обстановка смайваше с разкоша си: беше снимана на някакво благотворително мероприятие, където богатите и прочутите набират средства за несретни души. Робърта Рейнълдс била дългогодишна организаторка на подобни мероприятия и в репортажа се казваше, че жестокото й убийство е лишило вашингтонското благотворително общество от една щедра покровителка. В един-единствен ред се споменаваше източникът на огромното й богатство: шестдесет и пет милиона, спечелени от лотарията преди десет години. Сега явно притежаваше много повече. По-скоро наследниците й.
Вестникът твърдеше, че по всяка вероятност убиецът е Томас Донован. Бил забелязан около имението на жената. На телефонния й секретар имало записана молба за интервю. В дома й открили следи от неговите пръсти върху чаша и гарафа за вода, което доказвало, че са се срещнали. И най-важното — пистолетът, с който била застреляна Робърта Рейнълдс, бил намерен в горичката на миля от имението. Както и мерцедесът й, покрит със следи от пръстите му. Убитата лежала в спалнята си. Имало доказателства, че известно време е била вързана за леглото, което означавало, че убийството е предумишлено. В момента Донован се издирвал усилено и полицията била уверена, че ще го залови.
Ригс бавно сгъна вестника. Знаеше, че полицията е в пълна заблуда. Донован не беше убивал никого. И най-вероятно също беше мъртъв. Ригс си пое дъх и се замисли как да съобщи това на Лу Ан.
52
Едрият мъж оглеждаше скъпите жилища в Джорджтаун. Беше около петдесстгодишен, с бледа кожа и добре оформени мустаци. Той привдигна панталона си, напъха ризата си в него и позвъни на една входна врата.
Алиша Крейн отвори с тревожен и уморен вид,
— Кого търсите?
— Алиша Крейн.
— Да?
Човекът извади карта за самоличност.
— Ханк Ролинс от отдел „Убийства“ на окръг Феърфакс, Вирджиния.
Алиша се взря в снимката и името под нея.
— Не съм сигурна, че…
— Не сте ли позната на Томас Доиован?
Алиша стисна очи и прехапа долната си устна. Накрая повдигна клепачи и рече:
— Да.
Ролинс потърка длани една в друга.
— Имам няколко въпроса към вас, мадам. Можем или да отидем в участъка, или да ме поканите вътре, преди да съм се вкочанил. Избирайте.
Тя тутакси отвори широко вратата.
— Ама разбира се. Извинявайте.
Алиша го поведе по коридора към всекидневната. След като го настани на дивана, попита дали иска кафе.
— С голямо удоволствие, мадам.
Щом тя излезе, Ролинс се изправи и огледа стаята. Едно нещо веднага привлече вниманието му. Снимката на Донован, прегърнал през рамо Алиша Крейн. Личеше, че е правена наскоро. И двамата изглеждаха безкрайно щастливи.
Ролинс държеше снимката в ръцете си, когато Алиша се върна с поднос, на който имаше две чаши кафе, сметана и две сини пакетчета захарин на прах. Тя наведе подноса към масичката.