— Здравей, Алиша.
Тя се вторачи в маскировъчните атрибути.
— Какво правиш? Какво значи всичко това?
— Мисля, че трябва да седнеш. Искаш ли да разчистя?
— Нищо не пипай. — Тя се хвана за дръжката на вратата, за да не падне.
— Не исках да те разстройвам — каза Джаксън с искрено разкаяние. — Просто при срещи с хората… очи в очи… се чувствам по-удобно в чужд образ, — Той се усмихна вяло.
— Не съм очарована. Едва не получих инфаркт.
Той бързо стана, хвана я през кръста и я поведе към дивана. Нежно погали ръката й.
— Съжалявам, Алиша, извини ме.
Тя отново се вторачи в останките от широкоплещестия детектив.
— За какво става дума, Питър? Защо ми задаваше всички тези въпроси?
— Защото трябваше да разбера доколко си осведомена. Необходимо ми е да знам какво ти е казал Донован. Тя бързо отскубна ръката си изпод неговата.
— Томас? Откъде знаеш за Томас? Не съм те виждала и чувала от три години.
— Толкова ли време мина? — каза той уклончиво. — Не се ли нуждаеше от нещо? Трябваше само да се обадиш.
— Чековете ти пристигат като по часовник — каза с лека горчивина тя. — Повече от това не ми е нужно. Щеше да е хубаво да те виждам понякога. Знам, че си зает, но все пак сме брат и сестра.
— Права си. — За миг той сведе поглед. — Винаги съм казвал, че ще се грижа за теб. И винаги ще го правя. Кръвта вода не става.
— Като казваш това, онзи ден говорих с Роджър.
— А, как е недостойното ни разхайтено братче?
— Трябваха му пари, както винаги.
— Надявам се, че не си му изпратила. Дадох му толкова, че да му стигнат за цял живот, дори му ги инвестирах. Единственото, което трябваше да прави, е да харчи малко по-разумно.
— Роджър няма капка разум, знаеш го. — Тя го погледна нервно. — Изпратих му някакви пари. — Джаксън понечи да каже нещо, но тя побърза да добави: — Помня какво ми каза преди години, но не можех да го оставя на улицата.
— Защо не? Той това заслужава. Не трябваше да живее в Ню Йорк. Много е скъп за него.
— Не може да се оправя сам. Той не е силен човек, не прилича на татко.
Джаксън прехапа език при споменаването на баща им. Сестра му така и не беше прогледнала през изминалите години.
— Забрави го, няма да си губя времето да обсъждам Роджър.
— Искам да ми кажеш какво става, Питър.
— Кога се запозна с Донован?
— Защо?
— Ако обичаш, просто ми отговори.
— Преди близо година. Беше написал дълга статия за татко и забележителната му кариера в Сената. Много вълнуващ материал, в който му отдаваше заслуженото.
Джаксън поклати глава в недоумение. Така виждаше нещата тя, в пълно противоречие с истината.
— Тогава се обадих на Томас да му благодаря. Поканих го на обяд, после вечеряхме заедно и… беше прекрасно. Изключително. Томас е благороден човек, с благородна мисия в живота.
— Като татко ли? — Джаксън подигравателно изкриви устни.
— Също като него — отвърна възмутено тя.
— Светът е малък. — Той поклати глава при тази ирония.
— Защо го казваш?
Джаксън се изправи и разпери ръце да покаже цялата стая.
— Алиша, откъде, мислиш, е дошло всичко това?
— От парите на семейството, разбира се.
— Парите на семейството? Такива нямаше. Всичко е било пропиляно преди много години.
— За какво говориш? Знам, че татко имаше някакви финансови затруднения, но после се оправи. Той винаги се е оправял.
Джаксън я погледна с презрение.
— Друг път! Никога един цент не е спечелил. Парите са били от много по-преди. Той само ги е пропилял. Моето наследство, твоето наследство. Всичко е отишло по дяволите от тъпата му мания за величие. Той беше позьор и неудачник.
Тя скочи и го зашлеви през лицето.
— Как смееш! Всичко на него дължим!
Джаксън потри мястото, където се отпечата плесницата. Истинската му кожа беше бледа и гладка, сякаш бе живял в будистки храм, което в известен смисъл бе така.
— Преди десет години фалшифицирах националната лотария — каза той тихо и черните му очи припламнаха, докато гледаха дребничкото й изумено лице. — Всичко, което имаш, е от тези пари. От мен, а не от скъпия ти татко.
— Какво говориш! Как можа да…
Джаксън я блъсна да седне на дивана и я прекъсна.
— Събрах близо един милиард от дванайсет спечелили па лотарията, същите, които Донован разследваше. Взех печалбите им и ги инвестирах. Помниш ли, че дядо познаваше елита на Уолстрийт? Виж, той наистина беше спечелил парите си. През годините поддържах тези връзки съвсем целенасочено. С парите, които събрах от лотарията и които Уолстрийт помисли за „семейните пари“, аз бях един от техните предпочитани клиенти. Уговарях най-добрите сделки, на мен пръв предлагаха акции от най-печелившите компании, където печалбата ти е в кърпа вързана. Това е добре пазена тайна на богатите, Алиша. Шансовете се предоставят първо на тях: акциите, които купувах по десет долара едната точно преди да излязат на пазара, за двайсет и четири часа стигаха до седемдесет долара, вече обявени на борсата. Продавам ги на простосмъртните, прибирам си шестстотин процента печалба и се заемам със следващия удар. Все едно имах печатница за пари. Всичко опира до това кого познаваш и какво залагаш на масата. Когато става дума за милиарди, повярвай ми, всички ти се кланят. Богатите стават по-богати, а бедните са за никъде.