Докато лежеше до нея, доби увереност, но изпитваше и някаква неловкост. Тя явно усети това, обърна се към него и нежно помилва лицето му.
— Искаш да ми кажеш нещо?
— По-скоро очаквам с нетърпение нещо. Когато бях във ФБР, трябваше да полагам усилия да бъда по-сдържан. Изглежда, имам вродена нетърпимост към потискане на желанията.
— Това ли е всичко? Той кимна.
— Сигурен ли си, че не съжаляваш, задето се набърка в това?
Той я притисна към себе си.
— Да съжалявам? Ей, богу, за какво?
— Ами да ти изброя някои неща. Раниха те, размина се на косъм със смъртта. Един психопат и сега се опитва да ни убие. Опъна се на ФБР и провали прикритието си, така че мафиотите лесно ще те открият. Кръстосваш страната с мен и се мъчиш да си една крачка пред другите; в това време бизнесът ти се проваля. А не се знае дали изобщо ще ми остане нещо, с което да мога поне малко да ти се отплатя. Това не е ли достатъчно?
Ригс погали косата й и реши, че ще й го каже сега. Кой знае как щяха да се развият нещата. Можеше да няма друга възможност.
— Не отчете един факт — че съм влюбен в теб. Знам, че едва ли има по-неподходящ момент да го кажа, но исках да го знаеш.
— О, Матю — успя само да прошепне тя с тръпнещ глас. Всъщност цялата тръпнеше.
— Сигурен съм, че и преди си чувала тези думи. Много пъти, и вероятно от по-подходящи мъже…
Тя затисна устата му с длан, но дълго не каза нищо. Той нежно целуна пръстите й. После Лу Ан изрече с дрезгав глас:
— Да, и други мъже са ги произнасяли пред мен. Но сега за пръв път поисках да ги чуя.
Тя погали косата му и устните й потърсиха устните му, намериха ги в мрака и се впиха в тях, бавно и дълбоко. Трескавите им пръсти смъкнаха дрехите. Лу Ан простена тихичко, когато дълбокият страх и силното щастие се забориха за надмощие в душата й. Накрая прогони от съзнанието си всички мисли и се отдаде на онзи порив, който бе търсила толкова години, в толкова страни, в красиви сънища, грубо прекъсвани от кошмари, в блянове, ожесточено потъпквани от реалностите на двойствения й живот. Вкопчи се в Матю Ригс, сякаш осъзнала, че това може да е за последно. Телата им дълго останаха слети, преди да се отпуснат, морни и блажени. Заспаха прегърнати.
55
Чарли потърка очи и съвсем се разсъни. Загледа се в телефона — преди два часа Лу Ан му разказа какво е станало и оттогава той не можеше да мигне. Значи Джаксън бе всъщност Питър Крейн. След като вече знаеше, че е разкрит, Джаксън сигурно бе побеснял. В такъв случай Чарли не желаеше никоя от тези, които обичаше, да попада в обсега на този господин.
Измъкна се от леглото. Колената го боляха повече от обикновено поради дългото шофиране. Нямаше кой да го смени на волана. С нетърпение очакваше Лу Ан. А май и Ригс. Този човек се бе изложил на опасност заради нея. Ех, ако успееше да оправи нещата…
Надникна в съседната стая, където Лиса спеше дълбоко. Загледа се в изящните й черти — беше одрала кожата на майка си. И тя щеше да е висока като Лу Ан. Последните десет години изхвърчаха толкова бързо. Къде ли щяха да бъдат те двете следващата седмица? Ами той? Може би сега, когато Ригс се появи на сцената, неговата песен бе изпята. Не се съмняваше, че Лу Ан ще се погрижи да го обезпечи, но вече нямаше да е същото. Е, малко ли беше, че все пак изживя с тях тези шеметни десет години.
Звънът на телефона 1-о стресна. Погледна часовника си. Наближаваше два. Той сграбчи слушалката.
— Чарли?
— Кой се обажда? — попита той. Не можа да познае гласа веднага.
— Мат Ригс.
— Ригс? Къде е Лу Ан? Как е тя?
— Ликува. Хванаха го, Чарли. Заловиха Джаксън. — Гласът му преливаше от радост.
— Слава тебе, господи! Къде?
— В Шарлътсвил. Агентите на ФБР завардиха летището и двамата с брат му им кацнаха в мрежата. Предполагам, че беше тръгнал да отмъщава на Лу Ан.
— Брат му ли?
— Брат му Роджър. ФБР не знае дали и той е замесен, но все едно. Важното е, че хванаха Питър Крейн. Казаха Лу Ан да отиде утре във Вашингтон да даде показания.
— Утре ли? Ами какво ще стане с нашата среща?
— Затова ти се обаждам. Искам двамата с Лиса веднага да се приготвите за път. Ще се видим направо във Вашингтон. Пред Хувър Билдинг. Намира се на Девета улица и Пенсилвания Авеню. Ще уредя да те чакат отпред. Ако тръгнете сега, ще можем да закусим заедно. Искам да отпразнуваме случая.
— А ФБР? А обвинението в убийство?
— За всичко съм се погрижил, Чарли. Лу Ан ще остане на свобода.
— Това е чудесно, Ригс. Не помня откога не съм чувал по-прекрасна новина! Ами къде е Лу Ан?
— На другия телефон, говори с ФБР. Предай на Лиса, че майка й я чака с нетърпение.