— Сбогом, Чарли, ще предам поздрави на Лу Ан. — При тези последни думи лицето му се изкриви от злост. После той се усмихна ехидно и затвори вратата.
С неистов напън Чарли успя да се претърколи по гръб. Положи върховни усилия да повдигне ръце и да улови стрелите. Вече бе замаян от загубата на кръв. От челото му се лееше пот. Напрегна сетни сили и малко по малко разхлаби стрелите, отлепи ги и ги метна встрани. Това не премахна парализата, но все пак почувства облекчение. Доколкото имаше някакъв контрол над крайниците си, изтласка тялото си до стената и сантиметър по сантиметър успя да се повдигне и да подпре гръб на нея. Сякаш хиляди горещи иглички бяха забити в него, но подобно на щангист той се повдигна нагоре, без да подгъне крака. Колкото и странно да бе, пистолетът сякаш бе отключил ставите на коленете му и болката в тях се стопи за пръв път от години насам. Плътно залепен за стената, той се довлече до дрешника и успя да отвори вратата му. Със зъби измъкна една дървена закачалка. Крайниците му изгаряха в огън, което бе обнадеждаващо, защото двигателните нерви на организма му явно се възстановяваха. Успя да хване закачалката в ръка и да откърти пречката, на която обикновено висят панталоните. Захвърли останалата част, оттласна се от стената и се стовари на леглото. Със зъби и една ръка раздра чаршафа на ленти. Сега действаше по-чевръсто, тъй като крайниците му бяха доста раздвижени. Но започваше да му се вие свят. Загубата на кръв си казваше думата. Не му оставаше много време. Възможно най-бързо омота дълга лента точно над прореза. Подпъхна под нея пречката на закачалката и я завъртя. Този самоделен турникет извърши животоспасяващото чудо и кръвта най-сетне престана да тече. Чарли избута слушалката от вилката и набра 911. След като даде адреса, се отпусна на леглото, целият окървавен. Не беше сигурен дали ще оживее, но сега в ума му бяха само Джаксън и Лиса. Знаеше точно за какво ще я използва той. За стръв да примами майка й. Чарли си представи какво ще се случи: Джаксън щеше да ги заколи и двете. След тази последна страховита мисъл той изпадна в несвяст.
Докато микробусът летеше по магистралата, Джаксън се надвеси над неподвижната Лиса и освети лицето й с фенерче. Копие на майката, каза си той. Наследила е и бойния й дух.
Джаксън протегна ръка и докосна лицето на момиченцето.
— Беше още бебе, когато те видях за последен път. — Отмести поглед встрани, взрян в нощта, а после пак се наведе над нея. — Жалко, че трябваше да се стигне дотук. Идвам, Лу Ан — обеща й той в мрака.
Лу Ан внезапно отлепи глава от възглавницата и седна на леглото. Всеки нерв в нея гореше. Едва си поемаше дъх, а сърцето й блъскаше до пръсване.
— Какво има, миличка? — Ригс се надигна и обви ръка около треперещите й рамене.
— Станало е нещо с Лиса.
— Какво? Лу Ан, ти сънуваш кошмари. Няма й нищо.
— Той я е отвлякъл. Откраднал е детенцето ми. Божичко мили, докосваше я. Видях го!
Ригс извъртя лицето й към себе си. Погледът й беше безумен.
— Лу Ан, сънувала си, нищо й няма на Лиса.
Тя го отблъсна от себе си, скочи и започна да мята на леглото вещите от масата.
— Къде е телефонът?
— Какво?
— Къде е проклетият телефон? — изпищя тя и в този момент го напипа.
— На кого се обаждаш?
Не му отговори. Бясно взе да натиска клавишите и зачака с примряло сърце.
— Не отговарят — проплака тя.
— Какво толкова? Чарли е изключил телефона. Знаеш ли колко е часът?
— Той не го изключва никога. Никога! — Пак набра, пак нищо.
— Е, тогава значи батерията се е изтощила. Забравил е да я захрани в мотела.
— Не, не, случило се е нещо. Нещо ужасно — тресеше глава тя.
Ригс стана от леглото и отиде при нея.
— Чуй ме, Лу Ан — разтърси я той, доколкото позволяваше ранената му ръка. — Ще ме изслушаш ли за минута? Тя най-сетне се посъвзе и го погледна.
— Лиса е добре. И Чарли също. Сега си напрегната и затова сънуваш кошмари. — Прегърна я през рамо и я притисна до себе си. — Всичко е наред. Ако тръгнем веднага, ще ни проследят. Недей заради един лош сън да вършиш нещо, което действително ще застраши Лиса.
Тя се втренчи в него и очите й още бяха замъглени от ужас.
Той продължи да шепне в ухото й и успокоителният му тон й подейства. Остави се да я отведе до леглото. Когато Ригс се унесе, Лу Ан се взря в тавана и се замоли горещо това да е било само кошмар. Нещо дълбоко в нея й подсказваше, че не е точно така. В мрака й се привидя ръка, която се протяга към нея. Тя прегърна спящия Ригс, сякаш да го защити. Би дала всичко на света да можеше да стори същото и за Лиса.