— Гладна ли си? — разнесе се отблизо глас, който смрази сърцето й.
— Кой е? Кой си ти? — попита тя разтреперана.
— Стар приятел на майка ти. — Джаксън коленичи до нея. — Стяга ли ти превръзката?
— Къде е чичо Чарли? Какво му направи? — попита Лиса, възвръщайки смелостта си.
Джаксън се изкиска тихо.
— Чичо? — повтори и се надигна. — Добре звучи, много добре.
— Къде е той?
— Не отговарям на такива въпроси — сряза я Джаксън. — Ако си гладна, кажи.
— Не съм.
— А пие ли ти се нещо?
Лиса се поколеба.
— Може би малко вода.
Тя чу потракване на чаша някъде в дъното на помещението и после усети на устните си хладина. Дръпна се рязко.
— Вода е, няма да те отровя. — Джаксън го каза тъй заповеднически, че Лиса бързо отвори уста и отпи дълбока глътка. Той търпеливо държа чашата, докато тя я пресуши.
— Ако ти трябва нещо, тоалетна например, просто ми кажи. Тук ще стоя.
— Къде се намираме? — Когато не получи отговор, попита: — Защо правиш това?
Застанал в мрака, Джаксън помисли над въпроса, преди да й отвърне.
— С майка ти имаме неуредени сметки. Става дума за стара сделка и за някои по-скорошни неща, които ме вбесиха.
— Бас държа, че мама не ти е направила нищо.
— Напротив, на мен дължи целия си живот, а направи всичко възможно да ми навреди.
— Не ти вярвам — каза разпалено Лиса.
— Не го и очаквам — рече Джаксън. — Тя ти е майка и е редно да я браниш. Семейните връзки са важно нещо.
— Мама ще дойде да ме прибере.
— Много се надявам да дойде.
Лиса примига под превръзката, когато осъзна смисъла на думите му.
— Ти ще я нараниш, нали? Искаш да нараниш мама, като дойде за мен — извиси гласче тя.
— Повикай ме, ако желаеш нещо. Няма да те карам да страдаш незаслужено.
— Моля ти се, не закачай мама. — Превръзката се навлажни от сълзи.
Джаксън се постара да не чува молбите й. Хлипането й премина в рев, а после утихна в изтощено скимтене.
Той остана неподвижен, сякаш съхраняваше цялата си енергия за това, което предстоеше. Взираше се в мрака. Срещата наближаваше. И много скоро щеше да приключи.
57
Университетската болница във Вирджиния беше както учебна база на Медицинския факултет, така и здравно заведение, радващо се на отлична репутация сред обществеността. Травматологията беше на партера. Лу Ан хукна по коридора. Ригс щеше да паркира и да я последва. Мина й през ума, че това е първото й посещение в болница, и тя много бързо реши, че не й допада особено нито миризмата, нито атмосферата. Може би защото причината да дойде беше Чар ли.
Той беше в самостоятелна стая. Пред вратата стоеше полицай. Лу Ан профуча покрай него и понечи да влезе.
— Забранено е за посетители — заяви полицаят и й препречи пътя с масивната си ръка. Беше висок и як, на около трийсет години. Лу Ан се завъртя, готова за бой, но изведнъж отнякъде се появи Ригс.
— Здрасти, Били.
— Здравей, Мат. Как си? — поотпусна се полицаят.
— Не особено добре. За съжаление май няма да играем скоро баскетбол.
— Как стана? — Били погледна бинтованата ръка на Мат.
— Дълга история. Мъжът вътре й е чичо. — Ригс кимна към Лу Ан.
— Извинете ме. — Били явно се притесни. — Наистина не знаех. Казаха ми да не допускам посетители, но не знам дали имаха предвид и роднини. Нищо, влезте.
Лу Ан отвори вратата, следвана от Ригс, и се взря в проснатия на леглото Чарли. Той вдигна очи и по лицето му се разля широка усмивка. Беше блед, но погледът му шареше пъргаво наоколо.
— Е, това се казва приятна гледка! — възкликна той.
— Слава богу, че си добре. — Лу Ан стисна голямата му длан с двете си ръце.
Чарли тъкмо се канеше да каже нещо, когато вратата се отвори отново и се появи мъж на средна възраст с бяла престилка.
— Минавам на визитация — обяви той и влезе. Носеше медицински картони. — Аз съм доктор Рийс.
— Мат Ригс. А това е племенницата на Чарли, Катрин. — Ригс посочи Лу Ан, която стисна ръката на доктора.
Доктор Рийс прегледа набързо Чарли и продължи да говори:
— Имаме късмет, че Чарли е направил такъв добър турникет. Спрял е кръвотечението, преди нещата наистина да загрубеят.
— Значи ще се оправи? — запита плахо Лу Ан.
— Разбира се — погледна я над очилата си Рийс. — Преляхме му кръв, зашихме раната. Трябва му само малко почивка и ще се възстанови напълно. — Докторът отбеляза последните резултати в картона.
— Чувствам се много добре — поизправи се в леглото Чарли. — Кога ще ме изпишете?