— Ще трябва да поостанеш още няколко дни. Чарли очевидно не беше доволен от отговора.
— Ще дойда пак сутринта — каза д-р Рийс. — Не стойте дълго при него, нека да почива повече.
В мига, в който Рийс затвори вратата, Чарли седна в леглото.
— Има ли някакви новини за Лиса?
Лу Ан затвори очи. Едри сълзи се затъркаляха по бузите й. Чарли погледна Ригс за първи път.
— Смятаме, че той я е отвлякъл, Чарли — каза Ригс.
— Ясно ми е, че той я е отвлякъл. Казах на ченгетата всичко, което знам, щом дойдох в съзнание.
— Сигурен съм, че работят по въпроса — кимна Ригс, но думите му прозвучаха доста неубедително.
— Нищо няма да направят, по дяволите — удари Чарли с юмрук металната рамка на леглото. — Той отдавна е изчезнал. Ние, ние трябва да направим нещо. Не се ли е опитвал да се свърже с вас?
— Аз ще се свържа с него — отвори очи Лу Ан. — Но трябваше първо да те видя. Казаха… казаха, че може да не се оправиш. — Гласът й потрепери, а ръцете й стиснаха по-здраво дланта му.
— Сам човек трудно би се справил с твоя благоверен приятел — усмихна се Чарли. После отново стана сериозен. — Съжалявам за случилото се, Лу Ай. Онова копеле отвлече Лиса и вината е моя. Обади се посред нощ и се представи за Ригс. Гласът беше като на Мат, повярвай ми. Каза, че от ФБР са задържали Джаксън. Че трябва да дойда във Вашингтон и да се срещна с теб в сградата на Бюрото. И аз се подведох. Влязох право в капана. — Чарли поклати глава. — Господи, трябваше да заподозра нещо, но той говореше точно като Ригс.
— За бога, Чарли — прегърна го Лу Ан, — теб едва не те убиха заради нея. И заради мен.
Чарли я притисна до себе си. Ригс ги наблюдаваше с изненада, примесена с голяма доза уважение.
— Всичко с Лиса ще бъде наред, Чарли. — Всъщност Лу Ан съвсем не се чувстваше толкова уверена, но никой, и най-вече Лиса, нямаше да има полза, ако майка й изпаднеше в истерия.
— Ти много добре познаваш оня негодник, Лу Ан. Може да й стори всичко.
— Той иска мен, Чарли. Целият му свят се разпада. ФБР е по петите му, той уби Донован и Боби Джоу Рейнълдс, а вероятно и собствената си сестра. И според него аз съм причината за всичко.
— Това е лудост.
— Не е, щом той е убеден в него.
— Не можеш просто да се пъхнеш в ръцете му.
— Точно това мисля и аз — намеси се Ригс. — Не можеш просто да му се обадиш и да му кажеш: Не се притеснявай, идвам, та да ме убиеш.
Лу Ан не отговори.
— Той е прав, Лу Ан — заяви Чарли и се помъчи да стане.
— Какво, по дяволите, правиш? — запита тя рязко.
— Възнамерявам да се облека.
— Извинявай, не чу ли какво каза докторът?
— Стар съм и слухът ми започва да ме напуска. Затова и аз напускам.
— Чарли…
— Слушай — извика той ядосано и се залюля, опитвайки се да си вземе панталоните. Лу Ан го хвана за здравата ръка, а Ригс го задържа от другата страна. — Няма да лежа в това легло, докато Лиса е при оня негодник. Ако не го разбираш, това си е твой проблем.
Лу Ан кимна примирено и му помогна да се облече.
— Ти си един голям добър мечок, нали знаеш.
— Имам си една здрава ръка и искам да го стисна за врата с нея.
— Какво пък, двамата разполагаме с две здрави ръце — вдигна бинтованата си ръка Ригс. — И аз му дължа нещичко.
— Отвън има полицай — опита се да поохлади ентусиазма им Лу Ан.
— Аз ще се погрижа за него — заяви Ригс.
Лу Ан събра останалите вещи на Чарли, включително и клетъчния телефон, и ги напъха в пластмасова болнична торба. Когато Чарли беше напълно облечен, Ригс излезе навън и заговори Били:
— ХеЙ, приятел, би ли отишъл до бюфета за няколко кафета и нещичко за хапване? Бих го направил и сам, но не мога да нося нищо с тая болна ръка. — Той кимна към стаята. — А тя е в истерия. Не искам да я оставям сама.
— Не е разрешено да напускам поста си, Мат.
— Аз ще постоя вместо теб, Били, няма проблеми. — Ригс извади няколко банкноти. — Ето, купи си и ти нещо. Спомням си, че последния път, когато играхме на кегли, после изяде самичък цяла огромна пица. — Той огледа с уважение внушителното телосложение на Били. — Не искам да се стопиш на поста си.
— Знаеш как да спечелиш сърцето на човека, Мат — засмя се Били и взе парите.
Щом вратата на асансьора се затвори след него, Чарли, Лу Ан и Ригс се измъкнаха от стаята и тръгнаха към стълбите отзад. После бързо прекосиха паркинга. Вече притъмняваше, дъждът се усилваше и видимостта ставаше все по-слаба.
След минути тримата пътуваха с колата по шосе 29. Чарли използва възможността да им разкаже онова, което се бе случило в мотела, както и факта, че Джаксън е имал спътник.
— И какво ще правим сега? — Колата подскочи при една дупка и той се намръщи от болка. Лу Ан спря на първата бензиностанция и измъкна някакво листче от джоба си.