Само след миг тя вече говореше с Лиса, като й задаваше въпроси, на които само момиченцето знаеше отговора. Двете копнееха да бъдат заедно, да забравят тъмнината, която ги разделяше. После Джаксън отново взе слушалката и продиктува инструкциите си. Къде и кога. Нищо в думите му не можеше да я изненада. Тя отново се помъчи да долови познатия звук в далечината. Джаксън привърши с указанията и рече закачливо:
— Ще се видим скоро.
Тя затвори и се върна в колата. Спокойствието й изненада двамата мъже.
— Трябва да му се обадя утре в десет сутринта. Тогава ще ми каже къде ще се срещнем. Ще пусне Лиса, ако отида сама. Ако има и най-малкото съмнение, че съм дошла с някого, ще убие Лиса.
— Значи ще размени Лиса за теб.
— Така ще бъде — погледна ги тя.
— Лу Ан…
— Така ще бъде — почти извика тя.
— Откъде знаеш, че ще я пусне? Не можеш да му се довериш — умолително се взря в нея Чарли.
— В този случай знам. Той иска мен.
— Трябва да има и друг начин — възкликна Ригс.
— Има само един начин, Матю, и ти го знаеш. — Тя го погледна тъжно, включи на скорост и потегли.
Скоро щеше да изиграе най-важната си карта. Но Чарли и Ригс нямаше да бъдат поканени да участват в играта. Вече бяха пожертвали прекалено много за нея. Джаксън едва не ги бе убил и двамата и тя нямаше намерение да му дава друга възможност. Той не би се поколебал. Затова сега всичко зависеше от нея. Тя трябваше да спаси дъщеря си. Така и трябваше да бъде, чувстваше го. През по-голямата част от живота си бе разчитала само на себе си и откровено казано, това й харесваше. Знаеше го и затова се почувства по-спокойна. Освен това знаеше и нещо друго. Знаеше къде се намират Джаксън и Лиса.
58
Дъждът най-накрая поспря. Лу Ан бе закачила някакво одеяло върху разбития прозорец. Ригс бе пуснал отоплението и вътре беше доста приятно. Останките от последното ядене бяха на умивалника. Ригс погледна петната на пода в хола. Бяха от неговата кръв. Чарли и Ригс бяха свалили матраците от спалнята горе и ги бяха сложили на земята. Единодушно бяха решили, че къщичката, където преди това бе отседнал Донован, е най-подходящото място да прекарат нощта. Чарли и Ригс бяха спорили в продължение на часове с Лу Ан, за да я накарат да промени намеренията си. Накрая тя им разреши да се обадят на ФБР сутринта, преди да позвъни на Джаксън. Може би от Бюрото щяха да успеят да проследят откъде се обаждаше той. Мъжете бяха толкова доволни, че се съгласиха да я оставят първа на пост. Ригс щеше да я смени след два часа.
Изтощени, и двамата захъркаха след минути. Лу Ан стоеше с гръб към прозореца и ги наблюдаваше. Измина доста време. Тя погледна часовника си, беше след полунощ. Провери дали пистолетът й е зареден, после коленичи до Чарли и леко го целуна по бузата. Той се размърда, но не се събуди. Лу Ан се доближи до Ригс и се загледа в равномерното движение на гърдите му. Отмахвайки кичур коса от челото му, се запита дали някога ще ги види отново и двамата. Откровено казано, шансовете не бяха много големи. Тя целуна Ригс по устните и се надигна. Облегна се за миг на стената и пое дълбоко дъх. Трябваше да бъде много силна, за да се справи с всичко, което я заплашваше.
Лу Ан се прехвърли тихо през прозореца и нахлупи качулката си, за да се предпази от дъжда. Колата щеше да вдигне много шум, затова тя отиде до бараката и отвори вратата. Джой беше още вътре. Лу Ан беше забравила да каже на някого да дойде за кобилата. Добре, че в бараката беше сухо и топло, а и имаше още сено и вода. Бързо оседла Джой и скочи на седлото. Двете потънаха безшумно в гората.
Когато стигна до границите на собствения си имот, тя скочи на земята и отведе кобилата в конюшнята. Поколеба се за миг, после свали бинокъла от стената, промъкна се през гъстия храсталак и се установи за наблюдение точно на мястото, където преди това бе застанал Ригс. Заоглежда пространството зад къщата и отскочи рязко, когато в бинокъла й се отразиха фаровете на някаква кола, която спря до гаража. От нея излезе непознат мъж и тръгна бавно, сякаш патрулирайки важен обект. На светлините на задните фарове Лу Ан забеляза емблемата на ФБР на якето му. После непознатият се качи в колата и потегли.
Лу Ан хукна през моравата към къщата. Успя да стигне навреме, за да види как колата тръгва надолу по алеята на имението към шосето, по което бе избягала от Донован. Целият този кошмар бе започнал именно тогава. Значи агенти от ФБР пазеха подстъпите към дома й. Тя изведнъж си спомни, че Ригс бе споменал нещо подобно по време на разговора си с Мастърс. С удоволствие би се възползвала от квалифицираната помощ на агентите, но те неминуемо щяха да я арестуват на място. Пък и не страхът от ареста я възпираше. Тя просто не желаеше да въвлича другиго в своите проблеми. Никой нямаше да бъде намушкан или убит заради нея. Джаксън искаше нея, и само нея. Лу Ан знаеше, че той очаква тя да пропълзи смирено при него и да понесе наказанието си в замяна на освобождаването на дъщеря й. Е, в този случай щеше да получи повече, отколкото очакваше. Много повече. Тя и Лиса щяха да оцелеят. Той не.