— Продължавай, мистър Джаксън! Или може би трябваше да кажа мистър Крейн? — Тя не хранеше никакви илюзии относно истинската съдба на Сали Бийчам, но сега нямаше как да мисли за това. Надяваше се, че по-късно ще има време да потъгува за нея.
Щом стигнаха кухнята, Лу Ан го блъсна в килера и го заключи. Масивната дъбова врата беше дебела седем-осем сантиметра, със здраво резе отвън. Щеше да го задържи вътре, поне за малко. Не й трябваше много време.
Тя хукна по коридора и нагоре по стълбите и заотваря вратите на стаите една по една. Почти беше сигурна, че Лиса е в спалнята на майка си, но нямаше право да рискува. Очите й бързо привикнаха в тъмнината, но досега не беше открила нищо. Оставаше само една стая — нейната спалня. Лу Ан напрегна слух. Искаше само да чуе дишането или хленченето на Лиса, за да знае, че е добре. Не можеше да извика, беше прекалено опасно. Спомни си, че Джаксън вече има някакъв спътник. Къде беше тоя човек сега? Тя пое дълбоко дъх и отвори вратата.
Ярка светкавица озари небето, последвана от оглушителна гръмотевица. Одеялото от прозореца отлетя нанякъде и дъждът нахлу вътре. Ригс се събуди стреснато, седна и се заоглежда объркано. Видя зеещия прозорец и спящия Чарли. После изведнъж осъзна какво е станало.
— Лу Ан? Лу Ан? — Виковете му събудиха Чарли.
— Какво има, по дяволите?
Само след минута вече бяха претърсили малката къща.
— Няма я! — изкрещя Ригс.
Двамата хукнаха навън. Колата беше там. Ригс се огледа объркано.
— Лу Ан! — опита се да надвика рева на бурята Чарли.
Ригс видя, че бараката е отворена и се досети какво е станало. В калта отпред ясно се очертаваха отпечатъци от конски копита. Той ги проследи до гората. Чарли тичаше до него.
— Джой беше в бараката — каза Ригс. — Явно е отишла в голямата къща.
— Защо?
Ригс се замисли.
— Я ми кажи, не се ли изненада, когато тя най-накрая се съгласи да се обадим на ФБР?
— Да — кимна Чарли, — но бях прекалено уморен, за да разсъждавам повече. А и почувствах такова облекчение.
— Защо ли е отишла в къщата? — повтори въпроса на Чарли Ригс. — ФБР охраняват имението. Какво ли я е накарало да поеме тоя риск?
Чарли побледня и леко залитна.
— Какво има, Чарли?
— Лу Ан веднъж ми каза нещо, което бе научила от Джаксън. Едно от неговите правила в живота.
— И какво е то?
— Ако искаш да скриеш нещо, сложи го пред очите на всички. Така никой няма да го види.
Сега беше ред на Ригс да побледнее. Истината го удари право в лицето.
— Лиса е в къщата.
— Както и Джаксън.
Двамата хукнаха към колата. Докато се носеха по шосето, Ригс грабна телефона, набра номера на полицията, после на местния отдел на ФБР. С изненада чу отсреща гласа на Мастърс.
— Здрасти, Джордж. Крейн е в Уикънс Хънт. Вземи всички хора, с които разполагаш. — Ригс чу как отсреща изпускат слушалката, чу и тропота на тичащи крака. Той затвори и натисна педала на газта докрай.
Лу Ан се втурна в стаята. Точно в средата имаше стол, а на него се бе отпуснала изтощената Лиса. После Лу Ан чу тиктакането на часовника, този прекрасен, вълшебен часовник. Тя затвори вратата, хвърли се към дъщеря си и я притисна към себе си. Лицето на момиченцето засия в усмивка, когато видя майка си.
Примка от дебело въже стисна врата на Лу Ан. Полузадушена, тя изпусна пистолета на пода. Лиса се опита да изкрещи, макар че около устата й все още беше залепена дебела лента, и зарита с крака, за да събори стола и да достигне до майка си. Трябваше да й помогне, преди този мъж да я убие.
Джаксън бе вече точно зад Лу Ан. Бе наблюдавал от тъмнината до гардероба как Лу Ан се спуска към Лиса, без да забелязва присъствието му. После бе хвърлил примката на врата й и бе започнал да я затяга. Лицето на Лу Ан посиня, тя усети, че губи съзнание. Опита се да удари нападателя си, но не успя. Размаха юмруци и почувства как силите й я напускат. Помъчи се да го ритне, но той бе прекалено бърз и тя не успя да го улучи. Дори не можа да пъхне пръсти под примката, толкова дълбоко се бе впила.
— Тик-так, Лу Ан — прошепна в ухото й той. — Тик-так, тик-так. Хубавият стар часовник. Привлече те като магнит и те доведе при мен. Бях долепил слушалката до него, нямаше начин да не го чуеш. Казах ти, че знам всичко за хората, с които правя бизнес. Посетих караваната ти в добрия стар Рикърсвил. Чух часовника още тогава. После го видях на стената в спалнята ти. Малката евтина семейна реликва. — Той се изсмя. — Съжалявам, че не видях лицето ти, когато реши, че си ме надхитрила, Лу Ан. Беше ли много щастлива, а?
Джаксън усети, че тя се отпуска все повече в ръцете му и усмивката му стана още по-широка.