— Хайде, хайде, не забравяй дъщеря си. — Той запали лампата и я обърна така, че да вижда лицето на Лиса. — Тя ще те гледа как умираш, Лу Ан. После ще дойде и нейният ред. Заради теб загубих член на семейството си, когото много обичах. Как се чувстваш сега, като знаеш, че ти ще си причината за смъртта й? — Той стисна примката по-здраво. — Умри, Лу Ан. Просто се отпусни. Затвори очи и престани да дишаш. Направи го. Толкова е лесно. Направи го заради мен. Знаеш, че искаш — просъска той.
Очите на Лу Ан почти бяха изскочили от орбитите, в дробовете й нямаше въздух. Все едно беше под вода; би дала всичко на света само за една глътка въздух.
С ъгълчето на кръвясалото си око виждаше как Лиса пищи без глас и протяга към нея вързаните си ръце през пропастта, която след секунди можеше да се окаже вечна. И в този миг от дълбини, за които Лу Ан не подозираше, в нея се надигна такава мощ, че тя едва не загуби съзнание. С пронизителен писък се изправи, наведе се напред и повдигна с гърба си изненадания Джаксън. Краката му заритаха във въздуха, тя ги обгърна с ръце и с невероятна сила се заби гърбом в гардероба. Острият дървен ръб го удари в гръбнака и той изкрещя от болка, но не изпусна примката. Лу Ан протегна ръка и заби нокти в прясната рана на ръката му, получена при сблъсъка в къщичката. Той отново изкрещя и този път изпусна въжето. Усещайки, че примката около врата й отслабва, Лу Ан извъртя тялото си напред и Джаксън изхвърча през рамената й и се заби в огледалото на отсрещната стена.
Лу Ан се залюля като пияна в средата на стаята и задиша дълбоко. После вдигна ръце към врата си и свали примката, приковала очи във врага си.
Джаксън се мъчеше да се изправи. Твърде късно. С дрезгав вик Лу Ан се хвърли върху него и го просна на пода. Краката й обвиха неговите в стоманен захват. Ръцете й се впиха в гърлото му и този път неговото лице започна да посинява. Пръстите, душащи го сега, бяха десет пъти по-силни от онези, стиснали го в къщичката на пазача. Той се взря в налетите й с кръв очи, със спукани от пристягането на примката капиляри, и осъзна, че не би могъл да се освободи от смъртоносната й хватка. Пръстите му задращиха по пода. Животът изтичаше от него. През очите му пробягаха някакви видения, но нямаше сила да направи нещо. Тялото му започна да се отпуска. Очите му изхвръкнаха от орбитите, вратът му всеки миг можеше да се счупи под непрекъснато увеличаващия се натиск. Пръстите му най-накрая докоснаха парче стъкло от счупеното огледало. Той го сграбчи и замахна нагоре, забивайки го в ръката й над лакътя. Никакъв ефект. Той я удари отново. Тя отдавна бе престанала да усеща болка. Просто знаеше, че не може да го пусне.
С последната останала сила Джаксън заби пръсти в раната. Ръцете й за миг сякаш се парализираха и отслабиха хватката си. Джаксън я отблъсна от себе си и скочи на крака, поемайки си дълбоко дъх.
Лу Ан видя с ужас как той грабва стола на Лиса и го повлича през стаята към прозореца. Тя скочи и се хвърли към тях. Знаеше точно какво иска да направи, но просто нямаше да му позволи. Джаксън вече вдигаше стола с Лиса на него, когато Лу Ан скочи и обви с ръце краката на дъщеря си. Столът счупи прозореца, който беше на около десет метра височина над тухлената веранда под него, и Лу Ан и Лиса паднаха на пода сред порой от стъкла.
Джаксън се опита да грабне пистолета й, но Лу Ан се оказа по-бърза. Светкавичният ритник в слабините го преви на две и той простена. Тя скочи и заби яростно юмрук в челюстта му. Джаксън се строполи на пода.
В далечината се чуха полицейски сирени. Джаксън изруга, надигна се и притискайки слабините си с ръка, хукна навън, като не забрави да тръшне и заключи вратата.
Лу Ан не го последва. Плачейки от облекчение, тя развърза Лиса и отлепи лентата от устата й. Майка и дъщеря се прегърнаха. Лу Ан зарови лице в косите на малката, вдишвайки с наслада детския аромат. После стана, доближи се до прозореца и стреля два пъти във въздуха.
Ригс, Чарли и агентите спореха оживено в началото на алеята, когато чуха изстрелите. Ригс натисна газта и полетя напред. Агентите хукнаха към своята кола.
Джаксън тичаше по коридора, но пред стаята на Сали Бийчам спря и надникна вътре. Беше празна. Той забеляза пистолета на пода и го взе. После чу някакво блъскане. Бързо отиде до кухнята и отключи вратата на килера. Роджър Крейн едва не падна отгоре му. Трепереше от глава до пети.
— Слава богу, Питър. Тя имаше оръжие. Вкара ме тук. Аз… направих точно каквото ми каза.
— Благодаря ти, Роджър. — Той вдигна пистолета. — Предай много поздрави на Алиша. — Джаксън застреля брат си от упор. След миг вече бягаше през моравата към гората.