Докато излизаха от колата, Ригс забеляза тичащия Джаксън и се спусна след него. Въпреки престоя в болницата Чарли беше само на метри след него. Агентите пък се насочиха право към къщата.
Лу Ан ги посрещна на стълбите.
— Къде са Матю и Чарли?
Те се спогледаха, после единият изведнъж се сети:
— Видях някой да тича към гората — извика той.
Току-що бяха излезли на моравата отпред, когато чуха шума на хеликоптера, който след секунди кацна пред тях. Надписът ФБР се четеше съвсем ясно. Лу Ан и Лиса дотичаха първи до него. Едновременно пристигнаха и няколко полицейски коли и спряха до фонтана. От тях се изсипа група полицаи.
Джордж Мастърс скочи от хеликоптера, следван от екип федерални агенти.
— Вие ли сте Лу Ан Тайлър? — погледна я той. Тя кимна. — А това дъщеря ви ли е?
— Да — отвърна Лу Ан.
— Слава богу — въздъхна той облекчено и протегна ръка. — Джордж Мастърс, ФБР. Пристигнах да разпитам Чарли Томас. Но когато отидох в болницата, той вече беше изчезнал.
— Трябва да намерим Джаксън. Искам да кажа, Питър Крейн. Той се скри в гората — прекъсна го Лу Ан. — Матю и Чарли хукнаха след него. Но искам Лиса да е в безопасност. Не мога да я оставя, ако не съм напълно сигурна.
Мастърс погледна майката и дъщерята, които си приличаха като две капки вода. После обърна глава към хеликоптера.
— Ще я отведем в офиса на ФБР в Шарлътсвил. Ще я сложа в средата на стая, пълна с половин дузина тежковъоръжени агенти. Така съгласна ли сте? — поусмихна се той.
— Да. — Лицето й изразяваше искрена благодарност. — Добре, че ме разбрахте.
— И аз имам деца, Лу Ан.
Докато Мастърс даваше инструкции на пилота, Лу Ан прегърна Лиса, целуна я и хукна към гората, следвана от групата федерални агенти и полицаи. Тъй като тя тичаше много бързо, а и познаваше терена отлично, те скоро изостанаха значително.
Ригс чуваше бягащите стъпки пред себе си. Чарли бе доста по-назад, но Ригс още долавяше тежкото му дишане. В гората беше почти тъмно, а дъждът продължаваше да се лее като из ведро. Ригс примигна няколко пъти, за да вижда по-добре, извади пистолета и дръпна предпазителя. След това спря рязко — звукът от бягащи нозе бе изчезнал. Той приклекна и се заоглежда, описвайки кръг с пистолета. Чу шума зад себе си миг по-късно от необходимото. Някой го ритна жестоко в гърба и той полетя напред. Заби лице в мократа земя и с все сила блъсна ръката си в голямо дърво. Пистолетът изхвърча настрани. Раната му започна да кърви отново. Когато се обърна по гръб, видя връхлитащата отгоре му фигура, готова да нанесе съкрушителния удар. Изведнъж отнякъде се появи Чарли и се хвърли странично върху Джаксън. Двамата полетяха към земята.
Вбесеният Чарли заби юмрук в корема на Джаксън и се приготви да нанесе последен удар в челюстта му. Бърз и хлъзгав като змиорка, Джаксън впи пръсти право в раната на Чарли. Възрастният мъж изкрещя от болка и се преви на две. После, имитирайки движението на удрящия цимбали музикант, Джаксън плесна с длани Чарли по ушите, причинявайки рязко и болезнено нахлуване на въздух в ушните канали. Замаян от удара, Чарли падна на земята и изстена.
— Трябваше да ти прережа гърлото още в мотела — изплю се отгоре му Джаксън и тъкмо се готвеше да разбие главата му с ритник, когато чу вика на Ригс.
— Махни се от него, преди да съм ти пръснал мозъка!
Джаксън вдигна очи. Дулото на пистолета беше насочено право към гърдите му. Джаксън направи крачка назад.
— Е, най-накрая се срещнахме. Престъпникът Ригс. Искаш ли да обсъдим някои финансови възможности, които биха те направили много богат? — заговори Джаксън. Гласът му беше слаб и прегракнал от схватката с Лу Ан. Дланта му беше разкъсана, лицето му кървеше от ударите на Чарли.
— Не съм престъпник, глупако. Бях таен агент от ФБР и дадох показания в съда против един наркокартел. Затова попаднах в Програмата за защита на свидетелите.
— Бивш таен агент? — Джаксън се приближи до Ригс. — Тогава съм сигурен, че поне няма да ме застреляш най-хладнокръвно. — Той вдигна заплашително ръка. — Искам да ти е ясно, че ако аз се проваля, с мен потъва и Лу Ан. Ще кажа на бившите ти шефове, че тя ми е съучастничка във всичко, дори че ми е помогнала да го планирам. Така ще я подредя, че ще е доволна, ако се отърве с доживотен затвор. Адвокатите ми ще се погрижат за това. Но ти не се притеснявай, чувам, че в някои затвори разрешават съпружески посещения.
— Ти ще изгниеш в затвора.
— Едва ли. Мога само да си представям каква сделка ще сключа с Бюрото. Струва ми се, че твоите шефове ще са съгласни на всичко, само и само да не се разчуе истината. И когато тая история приключи, ние с теб ще се срещнем отново. Всъщност вече очаквам тази среща.