Лу Ан се огледа отчаяно, търсейки начин за спасение. Погледът й се спря на паднало дърво и което беше по-важно, на дебел клон, провиснал над водата. Можеше и да успеят. Преценявайки разстоянието и височината, тя напрегна цялото си тяло, замахна и се улови с две ръце за клона. После се опита да се изтегли нагоре. Вече бяха почти над водата. Помъчи се да се изтегли още по-нагоре, но не успя — Ригс беше прекалено тежък. Лу Ан наведе глава и видя, че той я гледа. Дишайки на пресекулки, Ригс се опита да се освободи от краката й.
— Матю, недей! Моля те! — изкрещя ужасено тя.
— Няма да умрем и двамата, Лу Ан — прошепнаха бавно посинелите му устни. Той я блъсна отново и сега тя се бореше с него и с течението, и със сковаващата умора в тялото си, и с всепроникващия студ. Устните й трепереха от ярост и безпомощност. Погледна надолу и видя как той се мъчи отчаяно да я освободи от тежестта си. Можеше да се пусне и да падне заедно с него, но какво щеше да стане с Лиса? Трябваше да направи избора си за секунди, но това всъщност вече не се налагаше. За първи път в живота й силите я напуснаха и тя полетя надолу.
Мощна ръка обгърна тялото й и след миг тя и Ригс бяха извън водата. Лу Ан отметна глава и видя лицето му.
Яхнал дънера и ръмжащ от болката в ранената си ръка, Чарли най-накрая ги издърпа на разкаляния бряг. Водата беше вече далеч. Краката на Лу Ан още бяха стиснали в желязна хватка Ригс. Тя лежеше с глава на гърдите на Чарли, който дишаше тежко. Лу Ан плъзна дясната си ръка към Ригс, който я притисна към бузата си. С лявата си длан тя стисна рамото на Чарли, а той похлупи вледенените й пръсти със своите. Никой не промълви нито дума.
59
— Е, всичко е готово — заяви Ригс и затвори внимателно.
Бяха в кабинета му в пълен състав: Лу Ан, Чарли и Лиса. Навън валеше сняг. Коледа наближаваше.
— И каква е равносметката? — запита Лу Ан.
Лу Ан и Чарли бяха напълно здрави. Ригс беше свалил превръзката и гипса, който трябваше да носи заради простреляната от Джаксън ръка. Но още се движеше бавно.
— Не много добра. Данъчните са приключили с изчисленията на сумите, които дължиш, включително всички глоби и капитализирани лихви за последните осем години.
— И?
— И задълженията ти възлизат на всички налични пари, които притежаваш, плюс всички инвестиции, плюс цялата ти собственост, заедно с Уикънс Хънт. —Той се ухили, опитвайки се да смекчи удара. — Е, всъщност не ти достигаха шейсет и пет цента, но аз ги платих от твое име. Няма да искам да ми ги връщаш.
— Ама че коледен подарък! — изсумтя Чарли. — А останалите спечелили на лотарията ще си задържат паричките. Не е честно.
— Те са си плащали данъците, Чарли — отвърна Ригс.
— И тя е плащала данъци.
— Само откакто се е върнала в Щатите и само под името Катрин Савидж.
— Ами не е можела да го прави преди това. При заплахата да иде в затвора за престъпление, което не е извършила.
— Това едва ли може да се нарече убедителен аргумент, Чарли.
— Ама всички други също са спечелили парите си с измама — продължи да упорства Чарли.
— Правителството няма да признае това пред света, Чарли. Печелят милиарди от лотарията. Ако кажат истината, кранчето може да секне, не мислиш ли?
— Ами милионите, които е дала за благотворителни цели? Те нищо ли не значат? — възкликна сърдито Чарли.
— В Данъчното управление се възхитиха на щедростта на Лу Ан, но казаха, че нищо не могат да направят, защото тя не е подавала декларация. Казвам ви, че се отървахме леко. Можеше да отиде в затвора за тая работа, и то за дълго. Имаше и друга опасност. Шерифът Харви не се отказа така лесно.
— Не мога да повярвам на тия глупости. След всичко, което преживя Лу Ан. Разби международния престъпен синдикат на Крейн, от ФБР се писаха герои, конфискуваха му имуществото, в хазната постъпиха милиарди долари, а тя остава без цент. Дори и потупване по гърба няма. Не е честно!
Лу Ан погали вбесения Чарли по рамото.
— Няма нищо, Чарли. Не заслужавах тия пари. И държах да си платя задълженията. Просто искам да съм пак Лу Ан Тайлър. Казах го на Матю. Но не съм убивала никого. Обвиненията са снети, нали? — обърна се тя към Ригс.
— Точно така. Всички, до едно. Свободна си като птичка.
— Да, и бедна като църковна мишка — намеси се сърдито Чарли.