— Така ли е, Матю? Вече не могат да ме обвинят? За неплатени данъци имам предвид? И няма да искат повече пари?
— Всички документи са подписани. Всички обвинения са снети. Край. Конфискуваха сметките ти, направиха запор върху имуществото ти. Имението е обявено за Продан. И да те погнат за нещо, а не могат, ти нямаш нищо.
— Може пък да се преместим тук, мамо — намеси се Лиса. — За известно време. — Тя погледна първо майка си, после Ригс с очакване. Лу Ан й се усмихна. Да разкрие истината пред дъщеря си се бе оказало най-трудното нещо в живота и. Но пък и никога не бе изпитвала по-голямо облекчение след това. Лиса бе приела новината твърде спокойно. Сега можеха да се опитат да имат нормални отношения.
— И аз си мислех за нещо подобно. — Ригс погледна притеснено Лу Ан. — Ще ни извините ли за малко? — обърна се той към Лиса и Чарли, преглъщайки с мъка. После хвана Лу Ан за ръката и я повлече навън. Чарли и Лиса ги изпратиха с усмивка.
Ригс накара Лу Ан да седне до камината и застана пред нея.
— Бих искал да се преместите всички тук. Има достатъчно място. Но… — Той сведе поглед.
— Но какво? — запита тя.
— Мислех си за нещо по-постоянно.
— Разбирам.
— Искам да кажа, че изкарвам добри пари, а и ти вече не си толкова богата. — Тя наведе глава на една страна и присви очи. Той продължи разгорещено: — Винаги съм се страхувал да не си помислиш, че те гоня заради парите ти. Това би ме докарало до лудост. Богатството ти беше като огромна скала на пътя ми, която не можех да помръдна. Все пак не си мисли, че се радвам, задето изгуби всичко. Ако имаше някакъв начин да задържиш поне част от парите си, щеше да е чудесно. Но сега, когато вече ги нямаш, искам да знаеш, че… — Той се заплете и не можа да продължи. Изведнъж се ужаси, че нагазва в дълбоки води.
— Обичам те, Матю — каза простичко Лу Ан.
Лицето му изведнъж се отпусна. Вече не изглеждаше уплашен. Всъщност не си спомняше някога да е бил по-щастлив.
— И аз те обичам, Лу Ан Тайлър.
— Ходил ли си в Швейцария? — запита тя.
— Не — погледна я изненадано той. — Защо?
— Винаги съм мечтала за сватбен месец там. Толкова е красиво, толкова романтично. Особено на Коледа.
— Виж, миличка, аз работя много, но дребните строителни предприемачи в малки градчета не изкарват достатъчно пари за подобни пътешествия. — Ригс изглеждаше искрено притеснен. — Извинявай. Ще те разбера, ако не можеш да приемеш подобен довод. Толкова години си била страхотно богата.
В отговор Лу Ан отвори чантата си и извади лист хартия. На него беше написан номерът на банкова сметка в Швейцария. Сметката бе открита със сто милиона долара — Джаксън бе върнал главницата, спечелена от нея. И сега парите бяха там и я чакаха. Само годишната лихва беше шест милиона. Щеше да си върне спечеленото в края на краищата. И този път не чувстваше никаква вина. Беше си го заслужила. Бе прекарала десет години, мъчейки се да бъде това, което не можеше да бъде. Бе имала много пари, но бе изпитала и много мъка и нещастие. Сега щеше да прекара останалата част от живота си като жената, която наистина беше. Имаше хубава и здрава дъщеря и двама мъже, които я обичаха. Лу Ан Тайлър нямаше вече да бяга и да се крие.
Тя се усмихна и го погали по лицето.
— Знаеш ли какво, Матю?
— Какво?
Миг преди да го целуне, тя заяви:
— Мисля, че всичко ще е наред.