Мъжът се постъписа.
— Това няма значение сега. Моля, последвайте ме. Чака ни кола. — И той тръгна напред.
— Държа да знам имената на хората — настоя Лу Ан, без да мръдне.
Той се върна при нея, като изглеждаше леко раздразнен, но тя долови спотаена усмивка в очите му.
— Добре, можеш да ме наричаш Чарли. Така става ли?
— Става, Чарли. Ти сигурно работиш за мистър Джаксън. Истинските си имена ли използвате помежду си?
Той я поведе към изхода, без да отговори.
— Искаш ли аз да нося бебето? Този сак изглежда тежък.
— Не, справям се. — И тя потръпна от болката, пронизала ранената й ръка.
— Сигурна ли си? — Очите му спряха на лепенката върху брадичката. — Изглеждаш така, сякаш си участвала в бой.
Тя кимна.
— Нищо ми няма.
Двамата излязоха от гарата, минаха покрай редицата хора, чакащи за такси, и Чарли отвори вратата на една лимузина. Лу Ан спря за миг да се възхити на ефектната кола, преди да се качи.
Чарли седна срещу Лу Ан, която не можеше да се въздържи да не огледа луксозния интериор на лимузината.
— След около двайсет минути сме в хотела. Искаш ли нещо за ядене или пиене преди това? Знам я гадната храна по влаковете — каза Чарли.
— И по-лоша съм яла. Наистина съм малко гладна, но не искам да спираме само заради мен. Той я погледна леко развеселен.
— Не е нужно да спираме.
Пресегна се към хладилника и извади отвътре сода, бира, сандвичи, пакетчета чипс и „Снакс“. После завъртя някакво копче и от облегалката изскочи масичка. Докато Лу Ан наблюдаваше изумена, едрите ръце на Чарли бързо и методично наредиха върху нея храните и напитките, заедно с чиния, прибори и салфетка.
— Знаех, че пристигаш с детето, затова накарах да заредят лимузината с разни бебешки храни. В хотела ще намериш всичко, което ти е нужно.
Лу Ан приготви шише с храна за Лиса, прегърна я и започна да я храни с една ръка, а с другата взе сандвич за себе си.
На Чарли не му убягна нежността, която личеше в грижите към дъщеря й.
— Сладка е. Как се казва?
— Лиса, Лиса Мари. Като дъщерята на Елвис.
— Доста млада изглеждаш, за да си почитателка на Краля.
— Всъщност аз не слушам много такава музика, но мама я обичаше. Заради нея избрах това име.
— Сигурно е останала доволна.
— Не знам, надявам се. Тя почина, преди Лиса да се роди.
— О, съжалявам. — Чарли замълча за миг. — А ти каква музика харесваш?
— Класическа. Всъщност не я познавам изобщо, просто ми харесва как звучи. Кара ме да се чувствам чиста и грациозна, сякаш плувам в планинско езеро — от ония, дето са тъй бистри, че се вижда дъното.
Чарли се усмихна.
— Никога не ми е хрумвало такова сравнение. Аз си падам по джаза. Навремето дори свирех на корнет. След Ню Орлиънс Ню Йорк има най-добрите джаз-клубове. Музика до изгрев слънце. Всъщност има няколко недалеч от хотела.
— В кой хотел отиваме? — попита тя.
— В „Уолдорф Астория“. Небостъргача. Била ли си някога в Ню Йорк? — Чарли отпи малко сода от чашата си, после се облегна и разкопча сакото си.
Лу Ан поклати глава и преглътна хапка от сандвича.
— Никога никъде не съм ходила.
Чарли се засмя леко.
— Е, Ню Йорк без съмнение е страхотно начало.
— Какво представлява хотелът?
— Много е хубав. Веригата е първокласна, а най-добър е небостъргачът. Не може да се сравни с „Плаза“, наистина, но той е несравним с нищо. Може би един ден ще отсядаш в „Плаза“, кой знае. — Засмя се и избърса устните си със салфетка. Тя забеляза, че пръстите му са неестествено големи, с масивни кокалчета. Погледна го притеснено и след сандвича пийна глътка кока-кола.
— Знаеш ли защо съм тук? Чарли й отправи поглед от упор.
— Да кажем, че знам достатъчно, за да не задавам твърде много въпроси. — Усмихна й се сдържано.
— Срещал ли си се с мистър Джаксън?
Лицето на Чарли мигом помръкна.
— Да не засягаме този въпрос.
— Добре, попитах само от любопитство.
— Нали знаеш докъде довело любопитството старата котка? — В очите му проблеснаха искрици на симпатия, когато добави: — Просто бъди внимателна, прави каквото ти се казва и тогава ти и детето ти никога повече няма да имате проблеми. Така харесва ли ти?
— Харесва ми — покорно отвърна Лу Ан и прегърна Лиса по-здраво.
Преди да слязат от лимузината, Чарли измъкна черно кожено манто и подхождаща му широкопола шапка и помоли Лу Ан да си ги сложи.
— По очевидни причини не искаме да се набиваш на очи отсега. Можеш да изхвърлиш каубойската шапка.
Лу Ан нахлупи шапката, облече мантото и стегна плътно колана.
— Аз ще те регистрирам. Апартаментът ти е на името на Линда Фрийман, американка от управителния съвет на фирма със седалище в Лондон, която пътува с дъщеря си, за да съчетае деловите задачи с удоволствието.