Джаксън се разсмя силно.
— Наистина ли смяташ, че Дуейн Харви ще е в състояние да те проследи? Съмнявам се, че и с полицейски ескорт би се ориентирал извън окръг Рикърсвил.
— Моля ви, мистър Джаксън. Ако можете да го направите така, много ще съм ви благодарна. То се знае, ако е прекалено трудно, ще ви разбера. — И Лу Ан затаи дъх с отчаяната надежда, че Джаксън ще захапе стръвта.
— Не е трудно — отряза Джаксън. — Дори е много лесно, когато имаш нужните връзки като мен. Едва ли си мислила за името, което искаш да използваш.
Тя го изненада, като мигом назова име и родно място на фиктивната личност.
— Изглежда, отдавна мислиш върху това. Със или без печалбата от лотарията. Така ли е?
— Вие си имате свои тайни, мистър Джаксън. Защо и аз да ги нямам?
Чу го да въздиша.
— Добре, Лу Ан, молбата ти е безпрецедентна, но ще се погрижа да я изпълня. Остава да ми кажеш къде искаш да отидеш.
— Добре. Ще помисля сериозно и съвсем скоро ще ви кажа.
— Защо изведнъж ме обзе тревога, че ще съжалявам, задето избрах теб за това малко приключение? — Някаква спотаена нотка в тона му накара Лу Ан да потръпне. — Ще ти се обадя веднага след тегленето на лотарията, за да ти съобщя останалите подробности. Това е всичко засега. Приятно прекарване в Ню Йорк. Ако се нуждаеш от нещо, кажи на…
— Чарли.
— Да, на Чарли. — Джаксън затвори.
Лу Ан веднага отиде до минибара и си отвори бутилка бира. Лиса започна да издава звуци и Лу Ан я свали на пода. Широко усмихната я наблюдаваше как се движи по пода. До няколко дни момиченцето й щеше да овладее майсторството на пълзенето, дори още сега обхождаше значително пространство от стаята със завидна енергия. Накрая и Лу Ан се присъедини към нея на пода. Майка и дъщеря обикаляха хотелския апартамент близо час, докато Лиса се умори и Лу Ан я сложи в леглото за нощния й сън.
После Лу Ан отиде в банята и пусна ваната да се пълни.
Приближи до огледалото да огледа пострадалата си брадичка. Заздравяваше добре, но вероятно щеше да остане белег. Това никак не я притесняваше; можеше да е и много по-зле. Взе си нова бира от хладилника и отиде с нея в банята. Пъхна се в топлата вода и отпи от студената бира. Ясно й бе, че ще й трябва доста алкохол и гореща успокояваща вода, за да издържи през следващите два дни.
Точно в дванайсет Чарли пристигна с няколко плика от „Блумингдейлс“ и „Бейби Лукс“. В продължение на цял час Лу Ан пробва нови дрехи, цяла трепереща от възбуда.
— Тия дрехи на теб са още по-хубави — с възхищение отбеляза Чарли.
— Благодаря ти. Благодаря за всички тия неща. Улучил си мярката точно.
— Имаш височината и фигурата на манекенка. Тия дрехи ги правят точно за жени като теб. Мислила ли си някога да се захванеш с тая професия?
Лу Ан сви рамене, докато обличаше кремаво сако върху дълга плисирана черна пола.
— Да, понякога, като бях по-млада.
— По-млада? Господи, та ти съвсем доскоро си била момиченце.
— На двайсет години съм, но детето ме кара да се чувствам по-възрастна.
— Сигурно е така.
— Не, аз не ставам за манекенка.
— Защо не?
Тя го погледна и отвърна простичко:
— Не обичам да ме снимат и мразя да се гледам. Чарли поклати глава.
— Ти си много странна. Повечето момичета на твоята възраст и с твоята външност не можеш ги откъсна от огледалото. А на теб ти се налага да ходиш с широкопола шапка и тъмни очила, защото Джаксън поръча да не се набиваш на очи. Може би не е много редно да излизаме, но в седеммилионен град като Ню Йорк не мисля, че ще имаме проблем. — Извади цигара. — Ще ти пречи ли?
Тя се разсмя.
— Шегуваш ли се? Та аз работя в заведение за шофьори на камиони. Там дори не те пускат, ако не носиш пакет цигари и нямаш намерение целия да го изпушиш. Повечето вечери заведението изглежда така, сякаш се е подпалило.
— Край вече на шофьорските кръчми.
— Да, прав си. — Тя постави на главата си широкопола шапка с падаща периферия и застана, сякаш позираше. — Как изглеждам?
— Направо си върхът, уверявам те.
— Още нищо не си видял. Почакай да издокарам малкото си момиченце — с гордост заяви тя. — Ето за това вечно съм си мечтала.
След час Лу Ан постави Лиса, облечена по последната мода на „Бейби Лукс“, в сака и я вдигна. После се обърна към Чарли.
— Готов ли си?
— Още не съвсем. — Той отвори вратата на апартамента и я погледна. — Затвори си очите. Да завършим представлението. — Засмя се при учудения й поглед. — Хайде де, затвори ги.