— Нещо подобно. Можеш да го приемеш като аванс за бъдещата ти печалба — усмихна се той.
Лу Ан седна на леглото и започна да плете пръсти с намръщена физиономия. Лиса още бе в новата количка и се занимавате с разни играчки, купени й от Чарли. Радостните й звуци изпълваха стаята.
— Ето, вземи — подаде й Чарли купче снимки от деня им в Ню Йорк. — За албума със спомени.
Лу Ан заразглежда снимките и в очите й блеснаха весели искрици.
— Никога не бих помислила, че ще видя кон с каруца тук. В големия стар парк беше много забавно. Да се неначудиш, че го има посред всички тия сгради.
— Хайде де, не беше ли чувала за Сентръл Парк?
— Бях, разбира се, но го смятах за измислица.
Лу Ан измъкна от купчето своя двойна снимка и му я подаде.
— О, да, благодаря ти, че ми напомни — рече Чарли.
— За паспорта ми е, нали?
Чарли кимна и я пъхна в джоба си.
— Трябва ли ти снимка и на Лиса?
— Малка е още, може да пътува с твоя паспорт. — После добави: — Разбрах, че искаш да си промениш името.
Лу Ан прибра снимките и се зае да разопакова покупките.
— Реших, че не е лошо. Така ще поставя ново начало.
— Същото чух и от Джаксън. Добре, щом искаш.
Лу Ан внезапно се отпусна на канапето и хвана главата си с две ръце.
Чарли я погледна загрижено.
— Е, хайде, Лу Ан, смяната на името не е болка за умиране. Какво те измъчва?
Най-после тя вдигна очи и го погледна.
— Сигурен ли си, че утре ще спечеля на лотарията?
— Нека изчакаме още един ден — каза той предпазливо. — Все пак не мисля, че ще бъдеш разочарована.
— Това са толкова много пари, Чарли, но нямам добро предчувствие за тая работа, никак дори.
Той запали цигара и известно време пуши мълчаливо, като я наблюдаваше.
— Ще поръчам да ни донесат в стаята вечеря с бутилка вино, горещо кафе и десерт. Като се нахраниш, ще се почувстваш по-добре — увери я Чарли и разгърна менюто.
— Правил ли си това и друг път? Имам предвид да се грижиш за хора, които… за познати на мистър Джаксън.
Чарли вдигна очи от менюто.
— Работя за него от доста време, но никога не съм го срещал лично. Контактуваме само по телефона. Сече му умът на тоя човек. Малко е гаден за моя вкус, малко чалнат, но пък е хитър колкото щеш. Плаща ми пребогато. А да бавиш разни хора по скъпи хотели и да поръчваш храна в стаята не е чак толкова тежък живот. — И той допълни с широка усмивка: — Но за пръв път задължението ми е толкова приятно.
Тя коленичи до бебешката количка, измъкна един пакет от багажника й и му го подаде.
Чарли зяпна от смайване.
— Какво е това?
— Купих ти подарък. Всъщност той ти е от мен и Лиса. Търсех да ти избера нещо, когато изведнъж тя взе да сочи и да крещи.
— И кога успя да го направиш?
— Докато ти разглеждаше щанда с мъжки дрехи, помниш ли?
— Лу Ан, не беше нужно…
— Знам — бързо го прекъсна тя. — Затова и се нарича подарък, защото не си длъжен да го правиш. Чарли хвана кутията с приковани в нея очи.
— Хайде де, отвори го, за бога — подкани го тя.
Докато Чарли внимателно разопаковаше кутията, Лу Ан чу, че Лиса се разшава в количката. Отиде и взе момиченцето на ръце. Двете с интерес наблюдаваха Чарли, който вдигна капака на кутията.
— Дявол да го вземе!
Той извади внимателно тъмнозелена мека шапка с двусантиметрова кожена лента, опасваща я отвън, и ширит от кремава коприна от вътрешната страна.
— Забелязах, че я пробваш в магазина. Реших, че много ти отива, отваря те. Но после ти я върна на рафта. Стори ми се, че го направи неохотно.
— Лу Ан, тя струва много пари.
— Имах спестени — махна с ръка тя. — Дано ти харесва.
— Страшно ми харесва, благодаря ти. — Прегърна я, после хвана осеяното с трапчинки юмруче на Лиса и официално се здрависа с нея. — Благодаря и на теб, малка госпожице. Отличен вкус.
— Сложи си я пак да видим дали още ти харесва.
Той я нахлупи и се погледна в огледалото.
— Много си елегантен, Чарли.
— Не е зле — усмихна се той.
Позанимава се с нея, докато открие правилния ъгъл. После я свали и седна.
— Досега не ми се бе случвало да получа подарък от хората, на които бях в услуга. Всъщност аз съм с тях само ден-два и после ги поема Джаксън.
Лу Ан побърза да се възползва от откровението му.
— Как стана така, че се зае с тая работа?
— Доколкото схващам, искаш да чуеш историята на живота ми.
— Да, искам. Проглуших ти ушите с моите проблеми.
Чарли се облегна на фотьойла. Посочи към лицето си.
— Едва ли ти е минало през ума, че съм си пробвал силите на боксовия ринг. — Усмихна се. — През повечето време бях спаринг-партньор, боксова круша за изгряващи звезди. Бях достатъчно разумен да се оттегля, докато още бях наред с главата, поне отчасти. След това постъпих в полупрофесионалната футболна лига. И ще ти кажа, че тоя спорт в никакъв случай не щади повече тялото, но поне носиш каска и всевъзможни подплънки. Винаги съм бил атлетичен и да си кажа правото, харесваше ми да си изкарвам прехраната по този начин.