— Ще му кажа, че съм заспала и не съм чула телефона.
— Да бе! — сниши глас той. — Заспиваш точно когато ще спечелиш петдесет милиона долара.
— След като знам, че ще ги спечеля, какво има да се вълнувам? — парира го тя.
Чарли нямаше готов отговор за репликата й, затова замълча и внимателно заоглежда присъстващите.
Лу Ан отправи очи към сцената, където върху една маса бе поставен лотарийният апарат с топките. Беше почти два метра дълъг и се състоеше от десет големи тръби, под всяка от които бе прикрепена сфера с топки за пинг-понг. На тях с боя бяха маркирани числата. След като машината бъдеше пусната, въздушната струя щеше да раздвижи топките, дока то една минеше през тесния отвор, влезеше в тръбата и бъдеше задържана вътре от специален механизъм. След като бъдеше уловена топка, сферата под тази тръба автоматично се затваряше и се активираше следващата. Процесът се повтаряше и напрежението растеше, докато най-накрая излезеха всичките десет печеливши числа.
Хората нервно поглеждаха билетите си; мнозина държаха по десет и повече. Един младеж беше отворил на коленете си портативен компютър. Екранът бе изпълнен със стотици лотарийни комбинации, които той преглеждаше за кой ли път. На Лу Ан не й бе нужно да вади билета си; знаеше числата наизуст: 0810080521. Това бяха нейната и на Лиса рождени дати и годините, които Лу Ан щеше да навърши на следващия си рожден ден. Вече не чувстваше вина, като наблюдаваше изпълнените с надежда лица около себе си и устните, изричащи безмълвни молитви с наближаване на момента на тегленето. Беше в състояние да понесе неизбежното им разочарование. Решението й бе взето и планът — готов в съзнанието й, тъй че настроението й бе повишено и именно по тая причина стоеше сега сред морето от напрегнати хора, вместо да се крие под леглото си в „Уолдорф“.
На сцената излезе човек и тя се отърси от унеса си. Множеството в миг се смълча. Лу Ан почти бе очаквала това да е Джаксън, но мъжът бе по-млад и далеч по-симпатичен. За миг в съзнанието й се мярна въпросът дали и той е замесен в заговора. Лу Ан погледна към Чарли и двамата си размениха бегли усмивки. Към мъжа на сцената се присъедини руса жена с къса пола, черни чорапи и обувки на тънки токчета и застана със скръстени зад гърба ръце до впечатляващото с вида си устройство.
Камерите се насочиха към красивото лице на мъжа и той отправи кратко и стегнато приветствие към присъстващите и към телевизионните зрители. После, след драматична пауза, съобщи голямата новина на вечерта: официалният джакпот на базата на продадените билети до последната минута възлизаше на рекордната сума от сто милиона долара! Всички ахнаха дружно при споменаването на тази гигантска цифра. Дори Лу Ан зяпна изненадана. Чарли я погледна, поклати глава и на устните му се изписа лека усмивка. Той я по бутна закачливо с лакът, наведе се към нея и прошушна в ухото й:
— Дявол да го вземе, можеш да опразниш „Сакс“ и „Тифани“ и пак да си построиш твоята болница само от лихвите.
Наистина това бе най-големият джакпот досега и някой невероятен щастливец щеше да го спечели, както обяви с апломб и ослепителна усмивка водещият. От публиката гръмнаха аплодисменти и възгласи. Мъжът направи театрален жест към дамата до себе си и тя щракна копчето за захранване на машината. Лу Ан впери очи към подскачащите топки в сферата, които една през друга атакуваха отвора. Дишането й се учести и сърцето й заблъска в гърдите. Въпреки близостта на Чарли и спокойната увереност на мистър Джаксън, така безпогрешно предсказал числата на всекидневната лотария, въпреки всичко преживяно през последните няколко дни внезапно й хрумна, че присъствието й тук е абсурдно до лудост. Как би могъл Джаксън или някой друг да контролира лудешкото въртене на топките? В съзнанието й се появи аналогия със сперматозоиди, бомбардиращи яйцеклетка — беше го гледала веднъж по телевизията. Нима би могъл някой да познае кой ще успее да се промъкне и да извърши оплождането? Отново я обзе отчаяние, като си представи твърде ограничените възможности пред себе си: да се върне обратно и да обясни някак смъртта на двамата мъже в пълната с наркотици каравана, наречена неин дом; или да потърси гостоприемството на най-близкия приют за бедни тук и да се чуди какво да прави с разбития си живот.
Прегърна Лиса още по-силно, а другата си ръка протегна и стисна грубоватите пръсти на Чарли. Една топка се провря през отвора и бе уловена в първата тръба. Беше с цифра нула, която се появи на огромен екран над сцената. Веднага след това се активира втората сфера. След секунди и от нея излезе топка. В бърза последователност се появиха следващите шест и се оформи поредицата 0-8-1-0-0-8-0-5. Лу Ан мърдаше устни и беззвучно повтаряше познатите числа. По челото й изби пот и усети, че краката й се подгъват. „О, боже! — пошепна си тя. — Наистина ще се случи.“ Джаксън бе го постигнал по някакъв начин, тоя невзрачен човечец бе направил невъзможното. Чуваше много пъшкания и стонове около себе си, лотарийни билети се късаха и хвърляха на пода, докато числата изникваха едно след друго на екрана отсреща. Лу Ан гледаше като омагьосана борбата на топките в деветата сфера. Съзнанието й възприемаше гледката в забавен каданс. Накрая номер две надделя и се вмъкна в тръбата. Сред множеството не останаха лица, озарени от надежда. Освен едно.