Завъртя се и последната сфера, топката с изписана на нея единица бързо застана пред отвора в последната тръба и изглеждаше, че победата й е сигурна. Лу Ан разхлаби пръстите си, стиснали ръката на Чарли. Внезапно като пробит балон, изпускащ въздух, единицата падна право на дъното, изместена от енергичната четворка. Резките й движения все повече я приближаваха към отвора, водещ към последната десета тръба, но сякаш неизвестна сила постоянно я отблъскваше оттам. Кръвта бавно се изцеждаше от лицето на Лу Ан и за миг тя се уплаши, че ще се строполи на пода. „По дяволите!“ — изрече на висок глас, но дори и Чарли не можеше да я чуе сред силния шум. Сграбчи ръката му с такава сила, че той едва не изкрещя от болка.
Самият Чарли усещаше сърцето си разтуптяно от вълнение за Лу Ан. Джаксън никога досега не бе допускал грешка, но знаеше ли човек? „Какво пък, поне вреда няма да има“, каза си и попипа през ризата разпятието от масивно сребро, което носеше на врата си, откакто се помнеше. Потърка го за късмет.
Тъй бавно, че сърцето на Лу Ан едва не спря, двете топки, сякаш ръководени от методичен хореограф, отново размениха местата си. Последва мигновено сблъскване и единицата най-сетне се провря в десетата тръба.
Лу Ан с мъка се удържа да не закрещи повече от облекчение, отколкото от вълнението, че в този момент става със сто милиона по-богата. С Чарли се погледнаха — и двамата с разширени очи, мокри от пот лица и треперещи тела, все едно току-що се бяха любили. Чарли наклони глава към нея с повдигнати вежди, сякаш й казваше: „Я, ти взе, че спечели.“
Лу Ан кимна леко. Главата й се поклащаше като в ритъма на любима песен. Лиса започна да се върти, вероятно почувствала възбудата на майка си.
— Дявол го взел — изпъшка Чарли. — Едва не се напиках в гащите, докато чаках да излезе последната топка.
Той поведе Лу Ан към изхода на залата и след няколко минути вече вървяха бавно по улицата по посока към хотела. Беше красива свежа нощ с безброй звезди по ясното небе. Чарли потърка ръката си.
— Господи, помислих си, че ще ми счупиш пръстите. За какво беше това?
— Не ти трябва да знаеш — отсече Лу Ан. После му се усмихна, пое с пълни гърди хладния ароматен въздух и внезапно смушка Чарли с лакът, палаво усмихната. — Който стигне последен до хотела, плаща вечерята.
Тя се понесе като синя стрела с развят назад шлифер и до Чарли долетяха радостните й викове. Той се засмя и заподтичва след нея с Лиса в количката.
Щастието и на двама им щеше да помръкне, ако бяха видели човека, който ги проследи до залата на националната лотария и сега ги наблюдаваше от отсрещния тротоар. Романело бе предположил, че проследяването на Лу Ан ще доведе до интересни разкрития. Но дори той трябваше да признае, че очакванията му бяха многократно надхвърлени.
13
— Сигурна ли си, че искаш да отидеш там, Лу Ан?
— Да, мистър Джаксън, напълно — със сериозен тон отвърна тя в слушалката. — Винаги съм искала да отида в Швеция. Семейството на майка ми много отдавна се е преселило оттам. Много й се щеше да види тая страна, но не й се удаде възможност. Тъй че ще го направя един вид в нейна памет. Много ли ще ви затрудня?
— Всичко е затруднение, Лу Ан. Тук опира просто до степени на трудност.
— Но можете да го уредите, нали? Бих искала да отида и на други места, но ми се ще да започна от Швеция.
— Щом мога да уредя такава като теб да спечели сто милиона долара — изрече надуто Джаксън, — естествено, че ще ми е по силите да уредя и едно пътуване.
— Искрено съм ви благодарна — увери го Лу Ан и погледна Чарли, който държеше Лиса на ръце и си играеше с нея. — Много ти отива — усмихна му се.
— Какво каза? — попита Джаксън.
— Простете, говорех на Чарли.
— Дай ми го на телефона. Трябва да уговорим посещението ти в централата на националната лотария, за да потвърдят печелившия билет. Веднага след това може да се организира пресконференцията и след нея си свободна да заминеш.