— Имате доста обилно окосмяване, мистър Романело. Патологът никога няма да открие микроскопичните дупчици в гръдния ви кош.
Следващият предмет, който Джаксън извади, щеше да вцепени Романело, ако вече не бе в това състояние. Езикът му бе подут като възлест корен на дърво и той си помисли, че го е сполетял удар. Крайниците си изобщо не усещаше. Все още виждаше ясно обаче, но му се искаше да е ослепял. Наблюдаваше с ужас как Джаксън провери методично спринцовката, която държеше в ръка.
— Съдържанието е предимно безвреден солен разтвор, за ваше сведение — поясни Джаксън, сякаш водеше научен семинар. — Казвам предимно, защото онова, което се спотайва тук, може да бъде смъртоносно при определени условия. — Той се усмихна на Романело, направи пауза, за да се наслади на ефекта от думите си, и продължи: — Разтворът съдържа простагландин, вещество, което се произвежда по естествен път в тялото. Нормалните нива се измерват в микрограмове. Ще ви инжектирам няколко хиляди пъти по-висока доза, от порядъка на милиграмове. Когато тя атакува сърцето ви, ще причини рязко свиване на коронарните артерии, което в резултат ще доведе до онова, което лекарите наричат инфаркт на миокарда или коронарна оклузия, а преведено на популярен език означава смъртоносен сърдечен пристъп. Ако трябва да съм откровен, никога досега не съм комбинирал ефекта от парализиращото оръжие с този начин на причиняване на смърт. Процесът ще е интересен за наблюдение. — Джаксън бе тъй равнодушен, сякаш извършваше дисекция на жаба в час по биология. — Тъй като простагландинът се произвежда в тялото по естествен път, както вече споменах, той се и метаболизира от тялото по естествен път, което означава, че няма да останат следи от подозрително високи нива, които да бъдат открити при аутопсията. В момента работя върху отрова, към която ще прибавя ензим, капсулован в специална обвивка. Отровата лесно се разпада под влияние на компонентите в кръвта, но ще има предостатъчно време за действие, преди това да се случи. След като обвивката изчезне, ензимът мигновено ще влезе в реакция с отровното съединение и на практика ще го унищожи. Подобен процес използват при почистването на нефтени петна. Не оставя съвършено никакви следи. Възнамерявах да го изпробвам тази вечер върху вас, но още не съм го изпипал докрай, а мразя да прибързвам с неща от такъв характер, В края на краищата химията изисква търпение и прецизност. Затова прибягнах до старото изпитано средство: простагландин.
Джаксън приближи иглата до шията на Романело, като търсеше най-подходящото място да я забоде.
— Ще ви намерят тук, млад мъж, в разцвета на силите си, отишъл си по естествени причини. Още един случай за статистиката, пораждаща непрестанния спор за човешкото здраве.
Очите на Романело едва не изхвърчаха от орбитите, докато той се бореше с всичката си воля да надмогне немощта на мускулите, причинена от парализиращия пистолет. От усилието вените на врата му се бяха издули и Джаксън тихичко му благодари, че го улеснява по тоя начин точно преди да забие иглата в югуларната му вена и да изпрати съдържанието на спринцовката в тялото му. После се усмихна и нежно погали по главата Романело, чиито зеници играеха в очите му напред-назад като метроном.
От чантата си Джаксън извади ножче за бръснене.
— Някой по-наблюдателен патолог може да забележи следата от убождането, затова трябва да се погрижим за нея.
Той драсна с ножчето кожата на Романело точно там, където бе вкарал иглата. Появи се капка кръв. Джаксън прибра ножчето и извади парче анкерпласт, което залепи върху драскотината. После се отдръпна назад да се полюбува на делото си и доволно се усмихна.
— Съжалявам, че се стигна дотук, тъй като можех и в бъдеще да ползвам услугите ви. — Джаксън хвана безжизнената ръка на Романело и го прекръсти с нея. — Знам, че сте израсъл с римокатолическата вяра, мистър Романело — със сериозен тон отбеляза той, — макар очевидно да сте се отклонили от църковните канони. За съжаление и дума не може да става за свещеник, които да ви даде последно причастие. Пък и едва ли има значение къде ще отидете. Това с Чистилището ми изглежда голяма глупост. — Взе ножа на Романело и го постави обратно в калъфа му, прикрепен към глезена на мъжа.
Джаксън тъкмо се канеше да се изправи, когато забеляза крайчето от вестник да се подава от джоба на жертвата му. Измъкна го сръчно. Докато четеше статията за двамата убити, наркотиците, изчезването на Лу Ан и издирването й от полицията, лицето му стана мрачно. Това обясняваше много неща. Романело я изнудваше. Или поне се бе опитал. Ако Джаксън бе открил тая информация един ден по-рано, решението би било много просто. Щеше да ликвидира Лу Ан незабавно. Ала сега не можеше да го направи и се раздразни, че частично е изгубил контрол над ситуацията. Тя вече бе идентифицирана като притежателка на печелившия билет от лотарията и след по-малко от двайсет и четири часа щеше да бъде представена на света като такава. Да, сега вече си обясняваше молбите й. Той сгъна парчето вестник и го пъхна в джоба си. Независимо дали му харесваше, или не, сега беше безвъзвратно обвързан с Лу Ан и с всичките й проблеми. Беше предизвикателство, а той поне обичаше предизвикателствата. И все пак трябваше да си възвърне контрола. Щеше да й каже какво точно трябва да прави и ако не следваше точно указанията му, щеше да я убие, след като си прибереше печалбата от лотарията.