Джаксън събра от пода скъсания вестник и хартиите от опаковката. Тъмният му костюм бе свален, раздран по шевовете на някои дискретни места, а заедно с него и подплънките, създаващи илюзията за пълнота. Всичко бе напъхано в торба за разнасяне на пици, която Джаксън взе от ъгъла на дневната. Много по-стройният мъж, който се показа отдолу, бе облечен със синьо-бялата униформа на разносвач от „Пица Домино“. От джоба си измъкна дебел конец и с негова помощ внимателно отлепи пластелина от носа си и грижливо го постави в кутия за пица. По същия начин се освободи от бенката, брадата и материала по ушите. Избърса лицето си със спирт, специално донесен за целта, като отстрани грима за състаряването му. Ръцете му работеха бързо и методично в резултат на опита, натрупан през годините. Накрая среса косата си с гел, който премахна всички следи от спрея, послужил за прошарването й. Погледна се в огледалото, окачено на стената, и видя там човек с напълно променена външност. Ала хамелеонският процес не спря дотук. След мигове Джаксън се появи в трети образ благодарение на острите мустачки, бейзболната шапка с висяща от нея дълга коса, вързана на опашка, и тъмни очила. Официалните обувки бяха сменени с кецове. Отново се огледа: съвсем различен човек. Не можа да сдържи усмивката си. Талантът му беше безспорен. Когато секунди по-късно Джаксън безшумно напусна сградата, чертите на Романело вече бяха отпуснати в пълен покой. Завинаги щяха да останат такива.
16
— Всичко ще е наред, Лу Ан — увери я Роджър Дейвис, красавецът, който бе водещ по време на тегленето на тиража. Погали ръката й. — Знам, че сигурно си притеснена, но аз ще бъда до теб. Ще го направим колкото е възможно по-безболезнено, давам ти думата си — обеща й той галантно.
Намираха се в помещение с тапицирани в плюш мебели в сградата на националната лотария, в непосредствено съседство с голямата зала, където репортери и обикновени граждани очакваха появата на победителя от лотарията. Лу Ан бе облечена в бледосиня рокля до коляното с подхождащи по цвят обувки, а прическата и гримът й бяха безупречни благодарение на старанията на персонала. Раната на брадичката й бе заздравяла достатъчно, тъй че вместо да слага лепенка, просто я бе прикрила с пудра.
— Прекрасно изглеждаш, Лу Ан — сподели Дейвис. — Не е имало досега по-красива победителка в лотарията, казвам ти го искрено. — Седеше до нея и коляното му докосваше нейното.
Лу Ан му отправи бърза усмивка, поотдръпна се леко и насочи вниманието си към Лиса.
— Не искам Лиса да се появява там. Всички тези прожектори и хора ще я уплашат до смърт.
— Но, разбира се, тя може да остане тук. Ще се погрижим да има някой, който да не откъсва очи от нея. При нас, както се досещаш, охраната е много засилена. — Помълча и отново огледа привлекателната й фигура. — Все пак ще съобщим, че имаш дъщеря. Точно затова твоята история е толкова впечатляваща. Млада майка и дъщеричката й спечелват цяло състояние. Сигурно си много щастлива. — Той я потупа по коляното и задържа там ръката си известно време.
Лу Ан отново се запита дали той също е замесен. Дали знаеше, че е спечелила огромното богатство с измама? Огледа го изпитателно и заключи, че е точно от този тип хора, които биха направили всичко заради парите. Представяше си колко добре му е платено, за да съдейства при тъй огромна машинация.
— Колко време има до излизането ни там?
— Около десет минути. — Той отново й се усмихна и уж мимоходом подхвърли: — Не сме съвсем наясно относно семейното ти положение. Дали твоят съпруг ще…
— Не съм омъжена — отвърна бързо Лу Ан.
— Дали бащата на детето ще присъства? — мигом се поправи той. — Трябва да го знаем с оглед на програмата. Лу Ан го погледна право в очите.