— Смяташ ли, че ония полицаи янки ги е грижа за това?
— Полицията си е полиция, Дорис, било в Севера или в Юга. Законът си е закон.
Запазила съмнение към добродетелите на северните си сънародници, Дорис изсумтя презрително, после лицето й внезапно се озари от надежда.
— Ако я осъдят, няма ли да се наложи да върне парите, които спечели? — Тя погледна усмихнатото лице на Лу Ан, запълващо екрана, и се зачуди дали да не иде за всеки случай да си прибере скъсаните билети от кофата за смет. — И без това за какво са й пари в затвора, не е ли тъй, а?
Шериф Уеймър не отговори. Той се опитваше да се свърже с централата на нюйоркската полиция.
Хванала чека с баснословната сума, Лу Ан се усмихваше, махаше за поздрав към множеството и отговаряше на всевъзможни въпроси, с които я засипваха от всички краища на голямата зала. Образът й обхождаше целите Съединени щати, а и света.
Има ли планове за бъдещето? Ако е така, то какви са те?
— Ще узнаете — отвърна Лу Ан. — Просто трябва да изчакате, и сами ще видите.
Имаше и серия от задължителните глупави въпроси като: „Смятате ли се за човек с късмет?“
— Безспорно — отговори тя. — Късметът ми е по-голям, отколкото можете да си представите.
— Всичките пари на едно място ли ще похарчите? — — Малко вероятно е, освен ако не е някое наистина много голямо място.
— Ще помогнете ли на близките си?
— Ще помогна на всички хора, на които държа.
Три пъти й отправиха предложение за брак. Тя отговаряше на всеки от кандидатите по различен начин с учтив хумор, но подтекстът във всички случаи бе ясен — „не“. Чарли кипваше всеки път, когато се повдигнеше тая тема; накрая погледна часовника си и започна да си проправя път към изхода.
След още въпроси, още снимки и още смях пресконференцията най-после приключи и Лу Ан се оттегли от сцената. Върна се в гардеробната, където бързо се преоблече в джинси и блуза, изтри целия грим от лицето си, прибра косата си под каубойска шапка и взе Лиса. Погледна часовника си. Бяха изминали едва двайсет минути, откакто бе представена на света като новата победителка от лотарията. Предполагаше, че местният шериф вече се е свързал с полицията в Ню Йорк. Всички от родния й град гледаха тегленето на тиража с религиозно преклонение, включително шериф Рой Уеймър. Времето й бе много ограничено.
Дейвис подаде глава през вратата.
— Лу Ан, пред задния вход на сградата те чака кола. Ще пратя някого да те придружи, ако си готова.
— Напълно готова съм. — Той се извърна да си върви, но тя подвикна след него: — Ако някой пита за мен, ще бъда в хотела си.
— Очакваш ли някого? — погледна я студено Дейвис.
— Франк, бащата на Лиса.
Физиономията му се изопна.
— А къде си отседнала?
— В „Плаза“.
— А, да, естествено.
— Само не казвай на никой друг къде съм. Доста отдавна не сме се виждали с Франк. Беше на учение почти три месеца. Затова не желаем да ни безпокоят. — Тя палаво повдигна вежди и се усмихна. — Разбираш за какво става дума, нали?
Дейвис успя да пусне една фалшива усмивка и направи шеговит поклон.
— Можеш да ми имаш пълно доверие, Лу Ан. Каляската те чака.
Лу Ан се усмихна тайничко. Сега бе сигурна, че щом полицаите дойдат да я потърсят, по най-бързия начин ще ги препратят към хотел „Плаза“. Така щеше да спечели ценни мигове, за да напусне тоя град и страната. Наближаваше началото на новия й живот.
17
Задният вход бе много изолиран и поради тази причина — безлюден. Когато излезе от сградата, Лу Ан се изправи пред черна лимузина. Шофьорът докосна фуражката си за поздрав и отвори пред нея вратата. Тя седна и настани Лиса до себе си.
— Браво, Лу Ан. Изпълнението ти беше безупречно — обади се Джаксън.
Лу Ан подскочи стресната и за малко не изкрещя. После се взря в мрака към далечния ъгъл на лимузината. Всички вътрешни светлини бяха угасени, с изключение на малка лампичка над собствената й глава, която неочаквано се включи и освети лицето й. Имаше чувството, че отново се е върнала на осветената от прожектори сцена. Той бе потънал в меката седалка и тя почти не различаваше фигурата му. Гласът му прозвуча отново.
— Държеше се с необикновено самообладание и достойнство, показваше дискретен хумор, когато бе уместно, а репортерите умират за това. А и отгоре на всичко тази твоя прекрасна външност. Три предложения за брак на една пресконференция са рекорд, доколкото ми е известно.
Лу Ан се овладя и се облегна назад и в този миг лимузината тръгна.
— Благодаря ви.