Лу Ан не можеше да продума от изумление.
Джаксън леко плесна с ръце.
— И друг път съм се правил на жена, но за пръв път се преобразявам като друг преобразен човек. Впрочем на снимката съм аз. Направена е тази сутрин. Мисля, че постигнах добра прилика, макар да виждам, че съм подценил бюста ти. Но дори и за близначки не е задължително да са напълно еднакви във всяко отношение. — Той се засмя на стъписаното й изражение. — Няма нужда да ми ръкопляскаш, макар че заслужавам похвала за постигнатото при тия трудни условия.
Лимузината отново потегли. Излязоха от гаража и след малко повече от половин час бяха на летище Кенеди.
Преди шофьорът да отвори вратата, Джаксън погледна остро Лу Ан.
— Не си слагай шапката, нито очилата, тъй като това предполага опит да се прикриеш, а и можеш да развалиш грима. Запомни правило номер едно: когато се опитваш да се криеш, гледай колкото е възможно повече да се набиваш на очи. Да се видят възрастни близнаци заедно е доста рядко, но докато хората, в това число дори полицията, ни зяпат, няма да породим никакво подозрение. Освен това полицията търси сама жена. Като видят две заедно, при това близначки, веднага ще ни отхвърлят като обект, макар и да се взират в нас. Такава е човешката природа. Трябва да покрият голям периметър, а времето им е малко.
Джаксън посегна да вземе Лиса. Лу Ан механично спря ръката му и го изгледа с подозрение.
— Лу Ан, полагам всички усилия да измъкна теб и детето ти от страната. След малко ще минем покрай кордон от полицаи и агенти на ФБР, които се опитват да те заловят. Повярвай, не искам да открадна дъщеричката ти, но тя ми е нужна поради една съвсем конкретна причина.
Накрая Лу Ан го пусна. Слязоха от лимузината. На токчета Джаксън бе малко по-висок от Лу Ан. Тя забеляза, че фигурата му е стройна и слаба и трябваше да признае, че изглежда добре в изисканото облекло. Той облече черно палто над тъмната си рокля.
— Хайде — подкани той Лу Ан и тя се вцепени при тона на гласа му. Сега вече той й звучеше като нея.
— Къде с Чарли? — попита Лу Ан, когато вървяха към сградата на летището и возеха багажа с количка.
— Защо? — бързо попита Джаксън и продължи с уверена походка на високите си токчета. Лу Ан сви рамене.
— Просто се чудех. Досега той се грижеше за мен. Помислих, че ще го видя днес.
— Опасявам се, че задълженията на Чарли с теб приключиха.
— О…
— Не се тревожи, Лу Ан, сега си в много по-добри ръце. — Влязоха в терминала и Джаксън погледна напред. — Дръж се естествено, моля те. Ако някой попита, ние сме сестри близначки, но едва ли ще питат. За всеки случай имам у себе си паспорт, за да го докажа. Остави на мен да говоря.
Лу Ан също погледна напред и преглътна, като видя четирима полицаи внимателно да оглеждат всички в оживения салон.
Когато минаха покрай тях, наистина ги зяпнаха с любопитство. Един дори огледа дългите крака на Джаксън, когато палтото му се отвори. На Джаксън това внимание явно му се поправи. После, точно както бе предсказал, бързо изгубиха интерес към тях и впериха погледи към други хора, които сега пристигаха.
Джаксън и Лу Ан спряха близо до гишето на Бритиш Еъруейс.
— Ще ида да мина през гишето, а ти ме чакай в снекбара — посочи й го Джаксън.
— Защо да не мина сама?
— Колко пъти си летяла в чужбина?
— Никога.
— Именно. Аз ще се оправя много по-бързо от теб. Ако объркаш нещо или изтървеш някоя дума не на място, можем да привлечем внимание, а точно това не ни е нужно сега. Служителите на летищата са най-вманиачените хора на тема сигурност, на които съм попадал, но не са идиоти и ще се учудиш колко малко пропускат да забележат.
— Добре. Нямам желание да объркам нещо.
— Правилно. А сега ми върни за малко паспорта, който ти дадох.
Лу Ан направи каквото се искаше от нея и остана да наблюдава как Джаксън се отправя към гишето, като с една ръка буташе багажа, а с другата сръчно направляваше сгъваемата количка с Лиса в нея. Успяваше да имитира дори маниерите на Лу Ан. Тя поклати глава изумена и се насочи към мястото, показано й от Джаксън.
Джаксън стоеше на късата опашка за първа класа и бързо се придвижваше напред. След минути бе вече при Лу Ан.
— Дотук добре. Препоръчвам ти да не променяш външността си през следващите няколко месеца. Естествено, червената боя можеш да измиеш, макар според мен тоя цвят да ти седи добре. — Очите му заблестяха. — След като нещата поотшумят и косата ти порасне, можеш да използваш паспорта, който ти бях подготвил първоначално. — Той й подаде втори американски паспорт, който тя бързо прибра в чантата си.