Играта бе нагласена така, че накрая спечелилите биваха разорени, а всичко това се представяше като благодеяние за народа от страна на правителството. Донован бе твърдо убеден, че лотарията е дяволска машинация, пробутвана на хората от собствената им власт. И причината, поради която се правеше, бе само една: парите. Правителството не бе по-различно от всеки нагъл обирджия. Тази тема и преди бе повдигана в пресата и всеки път, когато се подемеше медийна атака, организаторите на лотарията, които на практика бяха държавни служители, бързо изливаха океани от статистика, за да доказват колко добри дела са направени с парите от лотарията. На широката общественост се внушаваше, че те се влагат в образованието, в строеж на магистрали и начинания от този род, докато сумите всъщност отиваха в различни фондове и накрая се озоваваха на твърде интересни места, които нямаха нищо общо с безплатните учебници или запълването на дупки по пътищата. Служителите в националната лотария получаваха солидни заплати и още по-солидни премии. Политиците, които поддържаха лотарията, се радваха на обилен приток на средства в своите щатове. Всичко това намирисваше на гнило и Донован чувстваше, че е крайно време истината да излезе наяве. Перото му щеше да защити несправедливо потърпевшите както винаги през цялата му кариера. Ако не успееше да постигне друго, то поне щеше да засрами правителството и да го накара да преосмисли в нравствен аспект този гигантски източник на средства. Може и нищо да не се променеше, ала той щеше да вложи всичките си усилия в тази задача.
Насочи вниманието си към пакета с документи. Беше проверил теорията си за процента на фалитите, проследявайки последните пет години. Документите, които сега държеше, го връщаха още седем години назад. Започна да преглежда резултатите година след година и те се оказваха почти идентични, като съотношението за обявилите фалит се запазваше на девет от дванайсет. Удивително. Възбудено прелистваше страниците. Инстинктът му се бе оказал верен. Не ставаше дума за случайност.
Внезапно рязко спря поглед на една страница и усмивката му изчезна. Пред него беше списъкът на дванайсетте спечелили от лотарията точно преди десет години. Не беше възможно. Сигурно имаше някаква грешка. Донован вдигна телефона и се обади в информационната служба, където бе поръчал проучването. Отговориха му, че няма грешка. Обявяването на фалит се оповестявало публично.
Донован бавно постави слушалката на вилката и отново се взря в този списък. Хърман Руди, Боби Джоу Рейнълдс, Лу Ан Тайлър и така нататък до последния дванайсети спечелил. Никой от тях не бе обявил фалит. Нито един. Във всеки дванайсетмесечен период от лотарията имаше по девет фалирали, освен в този.
Повечето репортери от калибъра на Томас Донован се ръководеха от две основни неща в работата си; упорство и инстинкт. А инстинктът на Донован в този миг му подсказваше, че в сравнение с току-щр изпипаната нова тема предишната щеше да изглежда толкова вълнуваща, колкото материал за ашладисване на овошки.
Разполагаше и с други източници, които искаше да провери, но предпочиташе да го направи в по-дискретна обстановка, отколкото предлагаше пренаселеният нюзрум. Пъхна материала в протърканото си куфарче и бързо излезе от редакцията. Не бе пиков час за уличното движение, тъй че стигна до апартаментчето си във Вирджиния само за двайсет минути. Два пъти разведен и без деца, Донован водеше живот, изцяло отдаден на професията. Поддържаше бавно напредваща връзка с Алиша Крейн, известна дама от вашингтонския хайлайф, произхождаща от богато семейство, което навремето бе имало добри връзки в политическите кръгове. Донован никога не се бе чувствал на място в тези среди; Алиша обаче проявявате разбиране и искрена обич към него, а и той трябваше да признае, че никак не му бе неприятно да споделя, макар и отстрани, луксозния й начин на живот.
Настани се в домашния си кабинет и вдигна телефона. Имаше си определен начин да се получат сведения за хората, особено ако те са богати, без значение колко строго охраняват личния си живот. Набра номера на един свой отдавнашен информатор в Централното данъчно управление. Донован му даде имената на дванайсетте последователно спечелили от лотарията, които не бяха обявили фалит. Два часа по-късно му позвъниха с исканите данни. Докато слушаше, Донован отмяташе имената в своя списък, зададе още няколко въпроса, после благодари на приятеля си и затвори. Отново погледна списъка. Всички имена бяха задраскани, освен едно. Единайсет от спечелилите лотарията редовно бяха подавали данъчните си декларации всяка година, така го бе уведомил неговият източник, който отказваше да даде по-подробна информация. Добави само, че обявените приходи във всичките единайсет случая били огромни. И макар въпросът как бяха успели да избегнат фалита и да имат такъв финансов успех през тези десет години да интригуваше Донован, новата загадка загложди любопитството му по-силно от всичко друго.