И тъй, Донован щеше тръгне от предположението, че Лу Ан е избягала от Съединените щати. Щеше да съсредоточи вниманието си върху международните полети от летище Кенеди в съответния отрязък от време преди десет години. Ако оттам не излезеше нищо, щеше да се прехвърли на Ла Гуардия и накрая — на международното летище Нюарк. Поне бе някакво начало. Международните полети бяха далеч по-малко на брой от вътрешните. Тъкмо когато се канеше да започне, пристигна пакетът от шериф Харви.
Като отхапваше от сандвича, Донован се залови да разглежда документите. Естествено, снимките от аутопсията бяха твърде неприятни, но не стреснаха репортера ветеран. И по-страшни бе виждал в кариерата си. След час четене отмести досието встрани и започна да нахвърля бележки. Впечатленията му от всичко прочетено бяха, че Лу Ан най-вероятно беше невинна по обвиненията, заради които Харви искаше да я арестува. Бе направил и свои независими проучвания в Рикърсвил, Джорджия. Според всички изявления Дуейн Харви бе мързеливец и некадърник, чиято амбиция в живота не се простираше по-далеч от това да се напива и да задиря жени, без никакви изгледи да допринесе нещо ценно в полза на човечеството. От друга страна, Лу Ан бе описана от няколко души, които я познаваха, като работлива, почтена, любеща и грижовна майка. Рано останала сираче, тя се бе справила нелошо с трудностите, доколкото й бяха позволили обстоятелствата. Донован беше виждал нейни снимки и дори изрови видеозапис на пресконференцията при връчването на печалбата й от лотарията. Без съмнение беше хубавица, но зад тази красота имаше и нещо повече. Едва ли само благодарение на външността си беше успяла да се справи през всички тези години.
Донован дояде сандвича си и отпи от чашата с кафе. Дуейн Харви беше зле намушкан. Другият мъж, Отис Бърнс, бе починал от рани, причинени с нож в горната част на гръдния кош. Получил бе също така сериозна, но не фатална черепна травма, а обстановката свидетелстваше за физическа разправа. Отпечатъци от пръстите на Лу Ан бяха открити по счупената телефонна слушалка, както и из цялата каравана. И нищо чудно, след като бе живяла там. Според показанията на един очевидец тя бе забелязана същата сутрин в колата на Отис Бърнс. Въпреки твърденията на шериф Харви за обратното, проучванията на Донован го водеха до убеждението, че Дуейн е бил наркотрафикантът в семейството и са го хванали да укрива част от стоката. Вероятно Бърнс беше доставчикът му. Въпросният човек имаше дълго полицейско досие в съседния окръг Гуинет все за нарушения, свързани с наркотици. Бърнс очевидно бе дошъл да си уреди сметките. Дали Лу Ан е знаела, че Дуейн пласира наркотици, можеше само да се гадае. Тя самата бе работила в крайпътното заведение до деня, в който беше купила лотарийния билет, след което беше изчезнала, за да се появи, макар и за кратко, в Ню Йорк. Дори да са й били известни страничните занимания на Дуейн, не бе извлякла някаква изгода от тях. Не беше ясно също така дали се е появявала в караваната онази сутрин, нито дали има нещо общо със смъртта на другия мъж. Но този въпрос не занимаваше Донован. Не намираше причина да съчувства било на Дуейн Харви, било на Отис Бърнс. На този етап не си беше изяснил отношението си към Лу Ан Тайлър. Знаеше само, че иска да я намери. На всяка цена.