20
Джаксън седеше на стол в притъмнялата дневна на луксозен апартамент в предвоенна сграда с изглед към Сентръл Парк. Очите му бяха затворени, а ръцете лежаха в скута. Наближаващ вече четирийсет, той все още бе със слаба и жилеста фигура. Чертите на лицето му бяха женствени, но годините бяха изрязали фини бръчици около очите и устата. Късата му коса бе оформена в изискана прическа, дрехите му бяха скъпи, но в много дискретен стил. Най-запомнящото се у него бяха очите, затова трябваше да ги променя особено старателно, когато работеше. Изправи се и бавно се разходи из просторното жилище. Обзавеждането бе разностилно: английски, френски и испански антики съжителстваха с ориенталски произведения на изкуството.
Влезе в помещение, което напомняше гримьорна на бродуейска звезда. Това бе работилницата му, тъй да се каже. По тавана имаше специално скрито осветление. Многобройни огледала със самостоятелни ненагряващи се крушки опасваха стаята. Пред двете най-големи бяха поставени два тапицирани стола с подвижни облегалки и на колелца. По стените върху коркови табла бяха забодени десетки снимки. Джаксън бе запален фотограф и много от обектите му ставаха основа за самоличностите, приемани от него през годините. На една от стените бяха спретнато накачени всевъзможни перуки и отделни кичури с разни цветове и дължини. В стенните шкафове имаше богата колекция от прилепващи гумени шапки, подплънки от латекс, пригодени за разни части от тялото, изкуствени челюсти, специален пластелин и всякакви други синтетични материали. В един масивен скрин се пазеха памук, спирт, пудри, гримове, четки с различни размери и твърдост на косъма, бои за бенки и белези, изкуствена материя за направа на мустаци, бради, дори и вежди. Кремове, желета, лопатки за полагане на грим, лейкопласт, гъбички, марля за подложка на брадите и перуките и стотици други приспособления, материали и вещества, чието предназначение бе да променят външността. В трикрилен гардероб имаше всякакви видове дрехи, а вратите му бяха огледални, за да се провери полученият ефект. В специални вградени чекмеджета имаше няколко пълни комплекта лични документи, които биха позволили на Джаксън да пътува по целия свят като мъж или жена.
Джаксън обхвана с поглед предметите в стаята и се усмихна. Тук се чувстваше най-удобно. Да създава многобройните си роли бе единственото му постоянно удоволствие в живота. На второ място се нареждаше самото изпълнение на образа. Той седна до масата и плъзна ръка по повърхността й. Погледна се в огледалото. За разлика от всеки човек, когато се оглеждаше, той не виждаше насреща собственото си отражение, а лишен от черти образ, който чакаше да бъде моделиран и гримирай като нечия физиономия. Макар да бе напълно доволен от своя интелект и личност, защо трябваше да се ограничава до един физически тип за цял живот, след като имаше такова многообразие, от което да опита? Можеше да отиде навсякъде, да направи всичко. Беше го казвал на всичките си дванайсет избраници, спечелили на лотарията. Неговите подредени в колонка патета. И всички те го бяха приели за абсолютна и безусловна истина, защото той в действителност беше непоколебимо прав.
През последните десет години беше спечелил стотици милиони долари за всеки от победителите си и милиарди долари за себе си. По едно забавно съвпадение Джаксън бе израснал в много охолна среда. Семейството му бе притежавало солидно състояние, придобито от наследство. Родителите му отдавна бяха покойници. За Джаксън Стария бе типичен пример на онези представители на висшата класа, чиито пари и положение бяха получени наготово, а не спечелени. Бащата на Джаксън бе едновременно арогантен и неуверен. Политик с отдавнашни връзки във Вашингтон, той бе използвал максимално семейните контакти, докато подчертаната му липса на качества и практичност не спря издигането на асансьора. След това бе пропилял семейното състояние в безплоден опит да поднови движението в посока нагоре. Вече и парите ги нямаше. През годините Джаксън, като най-голямото дете в семейството, често бе ставал прицел на бащиния си гняв. Когато навърши осемнайсет, Джаксън установи, че на солидния фонд под попечителство, завещан лично на него от дядо му, бе тъй често незаконно посягано от баща му, че накрая се бе оказал напълно изчерпан. Изблиците на гняв и физическото насилие, на които го подложи баща му, след като Джаксън му заяви какво е разкрил, оставиха дълбоки следи върху сина.