Телесните травми бяха заздравели, но психическите увреждания останаха трайно у Джаксън и насъбраният гняв като че нарастваше главоломно с всяка година, сякаш той не съзнателно се стремеше и в това отношение да надмине родителя си.
За околните историята може и да беше банална, Джаксън добре го разбираше. Изгубено семейно състояние? И какво от това? Кого го засягаше? Ала Джаксън го засягаше. Години наред се бе уповавал на тези пари като на спасение от тираничното преследване на баща си. И когато дълго лелеяната надежда бе рязко попарена, изживеният пълен шок бе причинил коренна промяна в личността му. Полагаемото му се по право бе откраднато, и то тъкмо от човека, от когото най-малко се очакваше да го стори, от онзи, който би трябвало да обича сина си и да иска най-доброто за него, да го зачита, да е изпълнен с желание да го закриля. Вместо това Джаксън получи опразнена банкова сметка и озлобените удари на един безумец. И Джаксън бе търпял. До един момент. След това отказа повече да търпи.
Бащата на Джаксън бе починал внезапно. Родители убиват невръстните си деца всеки ден и за нито един от тия случаи няма основателен мотив. От друга, страна, децата рядко убиват родителите си, но затова пък почти винаги с безспорен мотив. Джаксън леко се усмихна при този спомен. Продукт от ранен химически експеримент, примесен с любимия на баща му скоч, довел в резултат до мозъчен аневризъм. Както и с всяко друго занятие, човек трябваше да започне отнякъде.
Когато хора с интелект на средно или под средно ниво извършват престъпления като убийство например, не правят продължително планиране или подготовка. В следствие на това се стига до бърз арест и присъда. Престъпленията на високоинтелигентните се отличават със сериозност и са плод на дълго обмисляне на разни варианти и на много часове умствена гимнастика. В резултат на това арестите са редки, а присъдите — още по-редки. Джаксън определено се числеше към последната категория.
Най-големият син бе принуден да се гмурне в големия свят и да възвърне отново семейното състояние. Спечелената с отличен успех в колежа стипендия за престижен университет и дипломирането му като първенец на випуска бяха последвани от старателното съживяване на семейните контакти, защото Джаксън не можеше да остави тези въгленчета да изтлеят, ако искаше дългосрочният му план да се увенчае с успех. През годините той се посвети на усвояването на най-различни умения — и физически, и умствени, — които щяха да му позволят да преследва мечтата си за богатство и за властта, която го съпътства. Тялото му бе силно и пъргаво, също като ума му. Ала бидейки винаги нащрек да не последва стъпките на баща си, Джаксън си бе поставил далеч по-амбициозна цел: ще постигне всичко, като остане съвършено незабележим за хорското внимание. Въпреки страстта си към театъра, той не копнееше за светлините на прожекторите като своя баща политик. Напълно го задоволяваше публика от един човек — него самия.
И тъй, той бе изградил невидима империя, впрочем по съвършено незаконен начин. Резултатите бяха същите, независимо откъде произлизаха доларите. Отиваш навсякъде, правиш каквото искаш. Това не се отнасяше само за неговите патета.
Усмихна се на мисълта си, докато продължаваше да обикаля из апартамента.
Джаксън имаше по-малки брат и сестра. Брат му бе наследил лошите навици на бащата и очакваше от света да му предложи най-доброто, без да даде в замяна нищо със съответстваща стойност. Джаксън му бе осигурил достатъчна сума, за да води удобен, но далеч не луксозен живот. Ако парите му свършеха, повече нямаше да има. Джаксън го бе отписал в себе си. Със сестра му нещата стояха съвсем различно. Много я обичаше, макар тя да бе обожавала Стария със сляпата вяра, която дъщерите често хранят към бащите си. Джаксън я поддържаше като истинска грандама, но никога не я посещаваше. Времето му бе твърде скъпо, а ангажиментите — безбройни. Една вечер можеше да е в Хонконг, на следващата — в Лондон. Нещо повече, срещите със сестра му щяха да предизвикат разговор, а той не желаеше да я лъже за онова, което е вършил и продължаваше да върши като занимание, осигуряващо му прехраната. Тя никога нямаше да бъде част от неговия свят. Щеше да си живее в охолно безделие и пълно неведение, докато търсеше заместител на бащата, останал добър и благороден в представите й.
И все пак Джаксън се бе отчел добре пред семейството си. На тази тема не го измъчваха срам и угризения. Нямаше нищо общо с баща си. Позволил си бе да запази само едно постоянно напомняне за Стария — името, което използваше във всичките си начинания: Джаксън. Баща му се казваше Джак. И каквото и да вършеше, той щеше да си остане Джаксън — синът на Джак.